(Мистикът) Иван Илин
и новият руски национализъм на президента Владимир Путин

Иван Илин и новият руски НАЦИОНАЛИЗЪМ

Който иска да разбере новия НАЦИОНАЛИЗЪМ на РУСИЯ,
трябва да чете починалия през 1954 г. консервативен философ Иван Илин (1883-1954), чийто творби са любимо четиво на президента Владимир Путин.
Мислителят Иван Илин (на снимката горе – едноименната картина „Мислителят” от художника Михаил Несторов)
твърди, че
„тези, които разделят Русия, ще наложат своя абсурден експеримент,
те ще го представят измамно като триумфът на „свободата”, „демокрацията” и „федерализма”.

Публикуваме анализ на Юлия Смирнова, кореспондент на вестник „Ди Велт”,
за философското ядро на новия руски национализъм и връзката му с творчеството на консервативния философ Иван Илин.

В речта си към нацията от декември 2014 г. руският президент Владимир Путин цитира философа Иван Илин:
„Който обича (The Great Mother) Русия,
трябва да й желае свобода, преди всичко свобода за самата Русия, нейната международна независимост и самостоятелност.”
Това НЕ е първият път, когато Путин споменава в своите речи този консервативен мислител, който емигрира след Октомврийската революция от Русия и умира в изгнание.
През 2005 г. тленните му останки бяха пренесени в Русия.
Четири години по-късно Путин нареди да се издигне, на негови собствени разноски, нов надгробен камък на Иван Илин. През 2006 г. архивът на философа бе върнат обратно от Америка.

Междувременно Иван Илин се превърна в руския философ на днешния ден.
Владислав Сурков, сивият кардинал на Кремъл, който беше изключително влиятелен през 2000-те години и дърпаше конците на руската политика зад кулисите, цени много Иван Илин. Неговите книги се четат с охота в президентската администрация. Преди година кремълската администрация подари на губернаторите и на членовете на управляващата партия Единна Русия книги като препоръчително четиво, между тях и „Нашите задачи” на Иван Илин.

Роденият през 1883 г. философ е бил привърженик на монархията и противник на революцията. През 1922 г. той е изгонен от Съветския съюз, премества се в Германия и става идеолог на антикомунистическото движение. През 1938 г. Илин трябва да емигрира в Швейцария, където живее до смъртта си.

Дори и в речта си Путин да споменаваше изказването на Илин за свободата, за да успокои може би с това либералния лагер в Русия, философът съвсем НЕ е е либерален мислител. Източникът на този цитат е неговия манифест „Русия се нуждае от свобода” от 1949 година. Спорът между либерали и техните противници преди Октомврийската революция според Илин е загубил своя смисъл със създаването на Съветския съюз.

„Либералите не предвидиха, че безпределната, неограничена или позволената в погрешния момент СВОБОДА води до разюзданост и поробване”, пише той. Противниците на либерализма са имали право. Според Илин тъкмо исканията за повече лична свобода в царска Русия са довели до революцията и комунистическата диктатура. Това удовлетворява страха на Путин от твърде много свобода, която завършвала в хаос.

Интересна е също и една друга работа на Илин: „Какво носи на света разделението на Русия?” от 1950 година. „Ние трябва да бъдем готови и за това, че тези, които разделят Русия, ще се опитат и в постболшевишкия хаос да наложат своя абсурден експеримент, те ще го представят измамно като триумфа на „свободата”, „демокрацията” и „федерализма”.

Илин е на мнение,
         че чуждите държави имат интерес от слаба Русия и затова подготвят нейния разпад.
         Западните народи (The West) НЕ разбирали руското своеобразие и руските особености;
         те искали да разделят „руската метла” на отделни пръчки, да ги счупят, за да запалят по този начин изгасналия огън на своята цивилизация.

Под Русия Иван Илин разбира Руската империя, а независимостта на някогашните провинции, като Украйна например, за него би било началото на разделението. Той изиграва сценария на „независимата Украйна”, при който тя ще попадне в германската сфера на влияние. Като цяло разпадането на Русия ще доведе до световна война, в която различни европейски и азиатски държави ще се борят за влияние върху новите области.

„Така Русия се превръща в гигантски Балкани”, пише Илин.
Ако този процес започнел, имало само две възможности. „Или в Русия ще възникне национал(истич)на ДИКТАТУРА, която здраво ще поеме юздите в ръцете си, ще обедини Русия и ще предотврати всякакви сепаратистки движения в страната, или една такава диктатура няма да възникне, но тогава в страната ще започне невъобразим хаос”.

Идеята за враговете на Русия, които искат да разделят страната, е популярна и в днешна Русия.
И в речта си към нацията Путин отправи упрек към „чуждите страни”, че през деветдесетте години са подкрепяли чеченския сепаратизъм. С удоволствие биха ни вкарали в югославския сценарий на разпада и разделението”, обясни руският президент.

Разбира се, Иван Илин е спорна фигура заради ОТНОШЕНИЕТО си към националсоциализма.
Подобно на други руски антикомунисти и той първоначално е приветствал Хитлер.
През 1933 г. Илин публикува статията „Националсоциализъм. Новият дух”,
в която защитава „движението”. „Какво е направил Хитлер? Той СПРЯ процеса на разпространение на БОЛШЕВИЗМА в Германия и с това направи услуга на цяла Европа”, пише той.
Не трябвало събитията в Германия да се преценяват от гледна точка на евреите.
Духът на националсоциализма поставял Германия пред творчески задачи.
Все пак през 1938 г. Илин е принуден да напусне Германия, тъй като вече не можел да живее в наци(онал-СОЦиали)стката диктатура.
По-късно той коригирал възгледите си, НО НЕ СЕ ОТКАЗАЛ ИЗЦЯЛО от СИМПАТИЯТА към НАЦИОНАЛСОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ.

През 1948 г. Илин пише текста „Върху фашизма”,
         в който анализира „грешки” на германския националсоциализъм и на италианския фашизъм.
Като реакция спрямо БОЛШЕВИЗМА ФАШИЗМЪТ е имал право:
         „ФАШИЗМЪТ е бил прав, защото изхождаше от здраво национал-патриотично чувство.”
         Наистина фашистите са допуснали грешки:
         враждебна нагласа към религията, ДИКТАТУРА, военен милитаристичен шовинизъм, МОНОПОЛ НА ЕДНА ПАРТИЯ.
         Накрая Илин е ИЗРАЗИЛ НАДЕЖДАТА, че РУСКИТЕ ПАТРИОТИ няма да повторят грешките на националсоциализма.

Илин се е ЗАНИМАВАЛ ОБСТОЙНО с руския НАЦИОНАЛИЗЪМ.
„Истинският национализъм”
е „ДУХОВЕН огън, който води хората към пожертвувателна служба и народа към ДУХОВЕН подем”.
В Русия православната християнска вяра има централно значение. Русия има голямата задача да формулира национална идея, която да води страната в бъдещето и която обединява нейните народи.

В днешна Русия тази задача изглежда още НЕрешена. Наистина, ЦЪРКВАТА И ТРАДИЦИЯТА се подчертават все по-силно. Руският президент също говори често за духовното единство.
То трябвало да пази Русия от ОПАСНОСТИТЕ, които я ЗАПЛАШВАЛИ ОТ ЧУЖБИНА.

По материал на вестник „Ди Велт”; welt.de;

Превод: Господин Тонев;

Снимки: welt.de; srbin.info;

https://cao.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/

Иван Илин, философът на Кремъл

През 2005 от Швейцария в Москва бяха пренесени тленните останки на руския философ Иван Илин (1883-1954).
Швейцарският русист Феликс Филип Инголд обяснява на какво се дължи днешната популярност на Илин в Русия

default

След колкото кратка, толкова и блестяща кариера като професор по държавно право в Московския университет,
през 1922 Илин е изгонен от СССР,
след като преди това е бил на няколко пъти арестуван. Той се установява в Берлин, където започва работа в новосъздадения Руски институт на науките, допринасяйки за анализа и критиката на болшевизма. След първоначални СИМПАТИИ към фашизма, през 30-те години той става непримирим противник на нацизма и специално на Хитлер, в когото вижда дясноекстремистки БОЛШЕВИК. Под заплаха от арест, през 1938 Илин се премества в Швейцария, където живее до смъртта си в 1954.

Като автор на книги и като журналист, той води един материално повече от скромен, но в интелектуално отношение много наситен живот. Следеният от швейцарската полиция двоен емигрант пише под псевдонима “Петер Юст” (Справедливия) или пък се прикрива като “наблюдател”, “специалист”, “Професор С. Ф.” и други подобни. Почти ежеседмично Илин коментира световните събития в различни провинциални вестници, заемайки при това подчертано местничестка позиция (“ние швейцарците”, “у нас в Швейцария”). Той се застъпва неуморно за една отговорна, взаимоспомагателна и християнски грундирана демокрация, от която иска да бъдат отстранени всички социалистически групи и партии. За него няма съмнение, че всяка форма на социализъм неизбежно води до репресии, индоктриниране, партийно правораздаване и агресивен милитаризъм.

След войната с това си мнение Илин се оказва в пълно противоречие с мнозинството европейски интелектуалци (включително много руски емигранти и християн-социалисти), които поставят “победата” на Сталин срещу Германия и “освобождаването” на Източна Европа от Червената армия над поробването и изтреблението на милиони съветски граждани и смазването на руската култура. Илин обаче отстоява едно белязано от толерантност и строгост разбиране на демокрацията, което заслужава внимание и днес.

В статия от 1939 той описва демократическата практика като особено,
            почиващо на готовността за саможертва “житейско изкуство”,
            като “изкуство на самоограничението”,
            което трябва да се изучава цял живот.
            “Житейското изкуство – пише Илин – е изкуството да даваш, да се отваряш за другите, да помагаш.
            Онзи който помага,
            трябва да вижда в това дълг, изпълняван с радост и любов, задължение, което не е никаква заслуга.”

Интерес представлява тезата на Илин, че и демокрацията се нуждае от йерархия, по-точно от една “горна прослойка”, управляваща с “повишена отговорност”, за да направи народа съпричастен към властта, и за да гарантира неговите права и свободи. Демократичното господство било “креативна организация”, демократичната горна прослойка не бивало да се срамува заради властта и положението си, не бивало и да ги поставя под въпрос, а да пази статута си на елит, тъй като “в противен случай ще изгуби властта и накрая ще престани да води народа”.

Днес Иван Илин е предпочитаният мислител на политическия елит в Русия, но не като “брилянтно чист демократ”. Със своите категорични и подчертано морализаторски възгледи някогашният руски имигрант в Швейцария съвсем очевидно се е стремял да се нагоди към новата обстановка и може би да забрави – както показват някои негови текстове, - че преди това е бил руски патриот, застъпващ се недвусмислено за силна държава и строги закони, комуто не са били чужди и монархични наклонности. Тъкмо с тази консервативна, ориентирана към “вертикалата на властта” държавническа мисъл е отъждествяван Илин в днешна Русия; благодарение на нея – и с личното застъпничество на президента Путин – стана възможно и посмъртното завръщане в родината му на философа-антикомунист.

· Дата 23.08.2007

https://www.dw.com/bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%81%D0%BE%D1%84%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D0%BB/a-2748604

THE (RUSSIAN’S, PUTIN’S) FASCISM IN 21 CENTURY!
The FASCIST philosopher behind Vladimir Putin’s information warfare