БГ реалити

За нашите географски ширини, генерирането и насочването на негативна енергия към (малко) "по-успели" проекти и хора е типично и много силно - вместо да се произвежда вдъхновение и възпроизвежда модел за подходящо подражание. Повечето хора (поради факта, че им липсва предприемачески дух, не се чувстват комфортно да поемат и управляват фискален риск , не са креативни ) не могат добронамерено и от сърце да се (за)радват на нечии (български) честно постигнати добри резултати по някакъв проект. Опитват тенденциозно да "анализират и тълкуват" факти и резултати. Не са в мир със себе си, винаги недоволстват, мрънкат и търсят различни обяснения и начини да "докажат" (основно на себе си), че при равни други условия, те биха се справили по-добре с проекта, че "Вуте трябва (и той) да бъде на мойто дередже, защото не е било имало равен старт, нещо си е било опорочено още в самото начало както винаги..." Нездрави и (фундаментално) грешни - съпоставяне, сравнения, съревнования, прикрита завист и "себеизява" - които превръщат (чрез отрицание), в лична тема, лична битка, защото са обсебени от "правотата на достоверните" си лични "мнения, оценки и анализи". Дразнят се, подтиснати са (стават негативно-емоционално зависими) от чужди "успехи". Съизмерват се (тайничко) с тях, оглеждат се в тях, - като в тях "виждат" причина за собствените си "неуспехи" или посредственост, или "различност".  Това е масовия, народопсихологичен морал.
Омаловажаването на добри постижения ("оплюването" по принцип, завист, тарикатщина, омраза към по-заможните или по-можещите), нисък таван, мислене "на дребно", всеки за себе си - е превърнато в наша национална характерна черта отдавна. Манталитет, генетична „заложба”, които са (за)маскирани "компетентно" под "Моето лично мнение...", "Моето лично възприятие...", "Аз лично така мисля...", "Една жена ми каза...", "Нема такова животно..." ... - нашенски „индивидуализъм” и любов към самоокайване, мрън-мрън и нихилизъм т.е. колективистично-субективистичната етика.

Повечето БГ хора харесват да живеят на микро (нано) ниво и не харесват да изграждат „общност” - интересуват се единствено от себе си и най-близките си, както и да правят упражнения (на празен ход) по "риторика" тук-там ! Ала, това е голямата и най-дълбоката им тайна. И така (за съжаление) ще бъде още няколко десетилетия, поне.
За щастие, всички хора ( по света) сме различни. Много различни, неповторимо различни. "Нещата се случват" по различен начин, при различните хора, защото живеем в различни социални общности и имаме различни интереси.
Това е добре, защото се формира разлика в потенциални нива на ниво „общност”, което е предпоставка за движение. А, движението е (белег за наличие на) живот. И когато посоката му е напред, става още по-добре - положително развитие.
Всеки от нас има право на своята (мисловна) истина на микро ниво, докато на макро равнище, подкрепена от реална фактология (+шанс, + порция късмет), истината е отвъд думите - превръща се в "обществена" истина. С времето, в по-дългосрочен план , става все по-осезаема за все повече хора т.е. "животът ни учи" и нещата винаги си идват на мястото. И тогава, живота ни (за много повечето хора) би бил малко по-лек, малко по-НЕсив, малко от малко по-нормален и по-благосъстоятелен. Нищо, че мисленето ни се различава. И ще се научим да не се спасяваме (винаги) поединично - да нямаме (винаги) проблем с успехите на другите. Да изграждаме и участваме в (една по-общоприемлива за възможно повече хора) система, макар и формирана от различни (между)общности интереси, вътре в самата нея ! 
Може би. Но трябва „да (си) вярваме повече” т.е. да разчитаме повече на себе си, на свойте си възможности и умения. Всеки му - неговото си (заслужава). Така е - в реалността.
Така или иначе - трябва да продължим да изграждаме европейско си бъдеще. За нас и нашите деца. Нямаме и едва ли ни трябва друга алтернатива в географски план.

Стив Джобс видео, Steve Jobs, CEO Apple, пред абсолвентите на Станфорд