Има един момент на пълна безметежност, когато танцуваш
[with a peace of an alcohol drink]!
Това е моментът, в който не те интересува кой те гледа, не те
интересува, че сигурно изглеждаш като глупак - единственото, което искаш, е да
се движиш с музиката. Всичко наоколо, включително и времето, изчезва в този миг
и престава да има значение. Музиката стели топла пелена пред теб, обилно те
облива със серотонин и прелъстяващо си играе с усещането за щастие. Но сякаш
нещо липсва, за да достигнеш състоянието на пълно щастие.
Какво ни трябва, за да можем без задръжки да се забравим в
енергията на един концерт? Думи. Думите, които се
блъскат в главите ни, за да опишем преживяното, за да назовем една
музика, която не се поддава на определения.
Вслушваме се в звуците на любимата самба в Catgroove и секундите,
минутите, приковаващите моменти – всичко забързано потича в устойчива поредица
от образи пред затворените очи и оставя трайни следи.
Parov Stelar успява да преплете фрагменти от най-различни стилове с изящна лекота и резултатът е интелигентна многопластовост и елегантност.
А да превърнеш ударната пулсация на басите в елегантност, не е лека задача. За това, разбира се, е виновна вокалистката Клео Пантър. По момчешки очарователна, тя излъчваше непосредствен, суров сексапил в безшевната си черна рокля и кокетна барета. Флиртът й с басиста Михаел Витнер нямаше как да остане незабелязан - всеки път, когато той правеше сола, тя танцуваше около него в прелъстителен ритъм с фънка. В моментите, в които не пееше със стоманено уверения си глас и не пушеше с цигаре, тялото й буквално пулсираше заедно с басите.
Мелодията гъвкаво се движеше между семплите, прекъсната от вихрещи се саксофонни сола. Изпълненията на Max The Sax и тромпетиста Джери Ди Монца бяха енергия в чист вид, както за публиката, така и за самите музиканти. А някъде там високо на пулта с цигара в уста и слънчеви очила стоеше Маркус Фюредер като съвременен диригент, който така искрено се забавлява, че чак те хваща завист.
Джазът, суингът, пращенето на ретро плочите, балканските мотиви, живата импровизация, ударната мощ на басите, фънки ритъмът и актуалната електроника – със сигурност Грета Гарбо и Клара Боу биха си счупили токчетата, танцувайки под звуците на Parov Stelar.