The
БГ national “КРЪГЛАТА МАСА”
[03 януари
1990г.]
http://dobronameren.blog.bg/history/2012/07/03/ubiici-na-nadejdata-01.975389
“КРЪГЛАТА МАСА”
“Кръглите маси” са ключов елемент от сценария на “перестройката”. Българската “кръгла маса” се проведе след полската (в началото на март” 89), чешката (началото на ноември 1989) и немската (декември” 89).
Едва изчакали да преминат празниците и на 3 януари 1990 година започнаха консултациите по организиране на “масата”.
Съставите на делегациите на участващите политически сили:
- БКП: Андрей Луканов, Александър Лилов, Белчо Белчев, Георги Пирински, Тодор Кюркчиев, Иван Ангелов;
- БЗНС: Виктор Вълков, Светла Даскалова, Светослав Шиваров;
- СДС: Желю Желев, Петър Берон, Петър Дертлиев, Константин Тренчев, Румен Воденичаров, Милан Дренчев, Емил Кошлуков, Георги Аврамов, Димитър Баталов, Петко Симеонов, Любомир Собаджиев, Христофор Събев, Елка Константинова, Георги Спасов.
Настойчивите искания за участие в “кръглата маса” на независимите български профсъюзи, ДКМС-комунистическият младежки съюз, различни женски движения и др. Са отклонени. (Тогава обществото ни не беше уведомено, че вече е учредена и етническа партия ДПС. Точната дата е 4 януари 1990г.)
Едва ли много от хората по това време бяха повярвали, че проливалите чужда кръв комунисти, за да останат на власт, сядат да обсъждат същата тази власт с политическите си противници, просто защото преливат от демократично желание. Ясно е ,че са принудени от обстоятелствата. Но от друга страна това опияняващо чувство направи хората непредпазливи, недосетливи, лесна плячка за организатора на „масата”.
Ще коментирам само имената на участниците от страна на демократичната опозиция, за да докажа тази теза.
· Веднага след изборите от юни 1990г. Емил Кошлуков замина да учи в Америка. За следващите 6 години се върна два пъти, за да ни дава „бизнесменски акъл” как да се борим ние, останалите тук. Нищо лошо – ако Времето беше обикновено, но то беше Наше!
· В края на август 1990, след запалването на Партийния Дом в столицата, Румен Воденичаровнарече приятелите си от СДС „жестоки, жлъчни и алчни за власт катоновци” и стана независим. Т.е. от защитник правата на турците през декември 1989-та, стана виден националист през 1992-ра; от кандидат за депутат със синята бюлетина през юни 1990-та, стана кандидат за вицепрезидент на червените през януари 1992.
· През октомври 1990 година излезе досието на Петър Берон. Който щеше да става председател на СДС. Вярно е, че никой не е виждал това досие, но вярно е и друго. Берон подписа конституцията от юли 1991-ва и стана кандидат на социалистите за вицепремиер през ноември 1992-ра, след като и на първолаците в тази страна беше ясно, че именно БСП свали задкулисно синьото правителство един месец преди това.
· В периода юни-август 1991 година, след доклада на др. Тамбуев и неговата Комисия по досиетата във ВНС, Петър Дертлиев създаде СДС-център, Петко Симеонов – СДС-либерали и вкупом с Милан Дренчев, който напусна коалицията СДС един месец преди изборите през октомври 1991-ва, отклониха от синята бюлетина 9,45% от потенциалните привърженици на СДС. Точно 523651 души!
· Георги Аврамов от бившата „Екогласност” и известният артист Петър Слабаков след идването на власт на правителството на Филип Димитров в края на 1991г. Станаха едни от най-злостните хулители на ТОВА СДС. Димитър Баталов поне е по-сдържан.
· За „основателя на СДС”, „дисидентът президент” и „обединител на нацията” Желю Желев, не ми се говори! Презрението на онези, които приемат СДС за кауза и смисъл на живота си, го чака в бъдещето.
· Любомир Собаджиев, лидер на Движението за гражданска инициатива, свали маската си на демократ покрай стрелбите срещу правителството на Ф.Д. през октомври 1992 година.
· За „синдикалиста” Константин Тренчев ще се погрижи неговата мафия, като си свърши работата.
· Георги Спасов, потънал в дебрите на Президентството, трябваше „да заслужи хляба си” покрай охулването на Едвин Сугарев през юни 1993 година. Постара се другарят.
· Елка Константинова и Христофор Събев се „умориха” след като Филип си отиде. И се спасиха зад граница след 1993-та. Отец Събев избра по-тежкия вариант – сам да си осигурява хляба, но пък увлечените от него хора бяха многократно повече. Елка Константинова никога не е била Апостол, докато той беше!
Колко много гнили ябълки, продадени за първо качество!
(Тук не съм коментирал имена на “експертите” към Кръглата маса, защото те бяха известни само на “водачите”. И на Партията!)
Тази характеристика на учредителите на СДС е най-меката, която може да им се даде. Нататък прочетете за политическите криволици и крайната цел на кредото на всички цитирани лица от създателите на „синята коалиция” и ще отсъдите сами прав ли съм или не. Сега започвам с първото доказателство и то е за всепризнатия лидер на СДС Желю Желев. Естествено!
-END-