One’s own [(ir)rational & (не)секуларни] do’s and dont’s.
The [(ir)rational] standards of good and evil; of right and wrong; of value - които guide the (individual) ppl’s evaluations, choices & actions
The (индивидуална) етиката of a (fe)male [и
истината/истината,
такава каквато (не) е],
that derives from the God/religion/Holly Book, from
[(non-)secular]
Обществото/Партията/Преидентът/Парламентът/Правителството/мнозинството или from the (objective) reality
Answering the question What Is Good/Right?
It’s all [(non-)objectively learning; having (un)real education) about the [(ir)rational] moral argument
Всичко [in human life(time)] започва with (and is motivated & guided by) [an (ir)rational ] morality [i.e. (un)objective values/principles] - още от our childhood!
[Морал, етика, beliefs, personal preferences и заблуди - our (subjective) education regarding (ir)rational/(non-)objective moralities.]
Life [living], lovely Josephine,
is all about
the deep & serious question of (осъзната) real morality, consciousness and the (reality of) human nature! Това
in fact е
the (ir)rational ценностната frame (of
reference) - (character) of an (weak или
strong) (НЕ)зависим
individual
and (building) his own съответстващи (ir)rational relationships.
Ерин Робсан: “Всеки свободен
човек
трябва да има voluntary choice (of his own objective values and goals)
to pursue his (happiness in) life. Само сбъркана
morality, can judge действия целящи survival as immoral.
Неморален акт е онзи който унищожава the harmony of interests (основани на принципа на НЕнасилие).
В human сферата - всеки човек има изначална потребност от две неща (добродетели, чрез които да може да оцелява): свобода & справедливост.
Тези добродетели имат анти-добродетели (насочени срещу оцеляването): принуда & мошеничество.
Self-interest е същината на човешката добродетелна природа, а self-esteem - precondition добродетелта на свободата.
Способностите на индивидуалният човешки волеви разум единствено могат да интегрират & осъществят практически -
методологически правилен & рационално полезен интелектуален идеал на социална организация на тези 5 добродетели,
изграждащи фундаментта на рационален морален кодекс,
съпосочен с обективността на Природата и voluntary стремежите (по joy, pride, happiness & удовлетворяване интересите) на човекът.
All it really needs -in the human field- is (ought) to be:
objectively honest & based on rational values/ends and principles, in a concrete time & place & context of a (dynamic) matter,
при конкретни и правилно defined предпоставки.
All в Природата (и човекът) is диалектично binary based, изграждащо едно единно абсолютно цяло:
факт или заблуда; value or anti-value; добродетел или анти-добродетел; true or false; или-или; съществуване или липса; бяло или черно; positive идея или negative идеал; нула или единица.”
Ерин Робсан: “Моралът, selfmaker, моралът! Watch and search for the rational morality (of your‘s rationally objective values),
чийто ключов принцип е рационалността (of целеви productive achievements in all realms) на the Self (interest),
generating self-esteem – the means of щастливото ти оцеляване, на твоят живот.” Защото "Когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде...", мъдро го е изразил Дзен.
Поанкаре: „Науката {и реалността, Вселената –б.м.} е изградена от факти,
така както една къща е изградена от камъни, но
натрупването на факти { познание – б.м.} представлява толкова наука {методично интегрирано истинно познание –б.м.},
колкото купчина камъни представлява къща {необходимо е човешки разум, рационално да смисли фактите & действа базиран на фундаментални & обективни принципи – б.м.}.“
Ерин Робсан: “Радикалното & creative –at root, deep, fundamental– мислене, within the rational thinking in principles,
може да помогне за необходимата интелектуална рEволюция, през 21 век.
Но, без значима количествена промяна in the numbers на разумно-рационалните хора (чрез последователен и безкомпромисен образователен процес),
резултатите ще бъдат краткотрайни и незадоволителни. Time matters enourmously & objectively“
Voltaire: "I may not agree with a single word that you say but I will defend with my life your right to say it".
Nietzche:
„Тhe Dionysian and the Apollonian ruled the Hellenic world in a constantly new sequence of births, one after the other, mutually intensifying each other;
how, out of the “first” age, with its battles against the Titans and its austere popular philosophy, the Homeric world developed under the rule of the Apollonian drive for beauty;
how this “naive” magnificence was swallowed up once more by the breaking out of the Dionysian torrent;
and how, in opposition to this new power, the Apollonian erected the rigid majesty of Doric art and the Doric world view.“
Айнщайн:“Man's ethical behavior should be effectively grounded on compassion, nurture and social bonds. What is moral is not the divine, but rather a purely human matter, albeit the most important of all human matters.”
Erin: “Поведението, навици и характера на човек –култура, интелект & възпитание т.е. персоната му, идентификацията му– се определят от философията му:
ценностите и идеологията, които пък се дефинират от морала & ризънинга му; те за да са съпосочни с модела „П&П“, необходимо е да бъдат objective & rational & практично т.е. action-oriented Аполониевото
(,а не дивашко-клановия, примитивен, инстинктивно-емоционалния ризънинг, които са еманират от и pleasure & satisfy дясната страна на мозъка:
интуитивното, инстинктивното, случайното, каприза, еклектичното, неупорядъчното, летливото, субективното, колективистичното, съзерцателния Дионисий).”
поговорка: "Преклонената глава сабя не я сече [, ама и слънце не вижда]."
Дейл Карнеги: "Помнете, че щастието не зависи от това кой сте и какво имате; то зависи предимно от това какво [and how; the method of - б. м.] мислите."
Ако мога да парафразирам, lovely Josephine,
популярния и true постулат от областта на икономиката дефиниращ
важността й за всяка социална система „Икономиката, глупако, икономиката!“,
то(гава) тази тема и нейното водещо значение за цялостния живот на
всеки човек,
мога
да изразя така:
“Моралът,
selfmaker, моралът!”
The комуналната, религиозната, конформистката/parasitic
rational morality
(the
faculty of man’s morality is found within the faculty of reasoning- rational
thinking),
based
on фактологична информация,
която е
transformed в true епистемологично знание,
[а, не
такова, което да си стои някъде си, inside oneself, като купчини от (изолирана
или “academic”) информация, много ала откъслечно & неинтегрирано инфо, която
всъщност може (и
често)
ненужно „товари“ ума, да “стреля по” creativity & logics & таланта
& хъса & продуктивността т.е. to brainwash-ва чрез придобиване на
голямо количество откъслечно-унифицирано познание, ала без достатъчното му
осъзнаване, смисляне & разбиране, като резултатът е фетиширане на:
дипломата, масовото (държавно) образование, „авторитетите“ и култът/сектанството към
кумирството],
expressed in
really интегрирани
& систематизирани & методологични
true принципи (мъдро философско познание, outside your
own limited box),
because
of способностите на (НЕкастриран, НЕзадръстен и следователно потентен)
a free human (любопитен & любознателен) разум т.е. практичен ум.
А не, не, не, lovely Jos,
някой си да приема нещо си –
on faith,
on intuition,
on emotion,
on a whim,
virtually, или на нещо си изречено [copy-paste] от някой си “big капацитет”.
Learn [how] to know.
To learn, lovely Josephine,
to know,
е true & important stuff,
ала още по-важното е
to train to be able
to [истински deeply & objectively] focus your mind:
how to се научиш to
know;
how
to трябва да (се) учиш!
Think [how] to think.
Think how to think, lovely Jos, -
контекстуално,
в дълбочината на multi integrated concept’s properties,
based on one’s
percepts & logics.
Обективността & справедливостта, lovely Josephine,
do exist, (просто look around, не краткосрочно, не само today’s
непосредствено видимото, но в целостта на long-term & today’s “НЕвидимото”)
нищо, че
много хора ще се съглашателствуват около идеята, че Светът е
НЕобективен & НЕсправедлив.
Няма по-лоша гротеска
ирационалност (a,
всичко се разплаща)
от многото wrongly знание, което днес донимира и управлява светът
на хората.
При наличие на погрешно знание, lovely Jos,
заблудите
са винаги сигурното присъствие. Simplistic complexity. Reality,
always, sets and straightens the mainframe (of standards), of all. No matter whether one (or many) see it, смисля я, осъзнава я,
синхронизира се (completely)
с нея, accept-ва я (in peace) as the onе and only fair & objective
judge or – do not.
The (objective) truth,
the whole (objective)
(и sometimes горчива) истина
and nothing else, but the (rational) truth
е, lovely Jos,
ключът от бараката на objectively моралната
evaluation/преценка & практика (of things, by an irrational
RR consciousness).
А, the only right път към (passionate търсене/revealing на) personal
preference/мнение
истината (and the success)
е чрез мистика, суеверия, религия, свръхестественото, астрология,
езотерика, пророкуване/гадаене
objective and rational ризънинг,
self-knowledge accumulation &
questioning,
based [only] on [applications of] the rational morality, put into the right contexts.
***
Morality, morality, morality!
Yes, lovely Josephine,
it’s all about [to be guided by an (ir)rational](moral) философия,
защото the хомо сапиенса, like it or not, believing it or not,
е fundamentally,
above all,
в същността си (the only)
м-о-р-а-л-н-о
животно (on
Earth, което by its nature притежава the faculty of rationality).
Yes, lovely
Jos,
life’s (all
about) philosophy;
both -morality & rationality i.e. воля & ризънинг-
are изключително важни - for [живота на] всеки individual.
Absolutely!
Въпрос на живот и смърт са! Really!
Залогът, lovely Jos, е живота;
залогът е животът на (всеки) човек. And I mean it. I seriously mean it!
Няма залог по-голям от
живота – of
an individual!
Защото
живота of an
individual не, не, не е вечен, lovely Jos,
but too limited – in time!
No male respondit, male enim prior ille rogarat!
"He did not answer badly; we had not put the question
correctly!"
An answer, whatever it is, is always conditioned by the question that
provokes!
Не отговори лошо, лошо го попитаха (според въпроса и отговорът)!
Nietzsche: “The dying Socrates.
I admire the courage and wisdom of Socrates in everything he did,
said-and did not say.
This mocking and enamored monster and pied piper of Athens,
who made the most arrogant youths tremble and sob,
was not only the wisest talker whoever lived:
he was just as great in his silence.”
Questioning, questioning, questioning.
The [(ir)rational] why’s. Asking the why’s of things. Why?
For rationally understanding
the (o-b-j-e-c-t-i-v-e) truth.
За да може an individual to истински (be able to think, be motivated &) действа така, че to healthily [happily] оцелява - in the истински
flourishing way!
*
Задавяйте Задавайте (си),
питайте (се) good/right (and маловажни essentially fundamental) въпроси … и по „полит коректен“ почтителен, clear & rational начин
(това е, онова което
should learn to do всеки Бай Ганьо, селтакис, irrational интелигентен/challenging човек/(раз)личност)
[Въпросите, които задава (и/или wants to discuss) an adult (fe)male, разкриват in fact, the essence of her/his истинска (ir)rational identity: character & personality!]
Voltaire: „Judge a man by his questions rather than his answers.“
Сьорен Киркегор:"Единственото абсолютно „или-или",
което съществува е изборът между good or evil,
но всяко собствено (субективистично - б.м.) "или" на първо
място никога не означава избор между добро и зло,
то е само един от многото избори, посредством които се (randomly, arbitrary, by
chance - б.м.) избират доброто или зло, или биват изключени.
Главна роля (yes) играе моралът (i.e evaluation & justification) на
човека (of all the things: thoughts/ideas, motivations and actions) и поради
това личното (every -б.м.) "или-или" е етическо. "
Франсис Бейкан: „A prudent question is one-half of wisdom.“
RR: “Спрете ли да (си)
задавате (НЕтъпи,
intelligent, smart, right) въпроси,
спрете (не
започнете) ли
настойчиво, consistently & persistently да (се) питате/(си)задавате (правилните въпроси)(и на правилните
other ppl, too),
то, тогава истината (for you) - чезне, изчезва, остава скрита, cannot be revealed - за теб.
Само the objective and rational (i.e. principle) ризънинг,
self-knowledge accumulation & questioning (with the right methodology)
can set/make a human free & earn/happen him a meaningful and healthily
happy life.
And never forget the old (roman) objective & rational i.e. верен/valid principle:
Който твърди (, че
нещо си exist/is),
той (трябва,
има правото obligation да го objectively & rationally) доказва (,че това си нещо objectively exist/is)!“
RR: “Спомням си като дете (и особено in my late teens!) колко много questions (си) задавах и never accepted the first
answer (that
I was given)!
Смарт
пичове, не
спирайте, never stop asking (yourselves)(intelligent, meaningful) questions - why, (for) what/whom, how (to)!
Мнозинството (БГ) хора, особено привържениците на (the irrational values/principles of) етатизма и/или (Islam, Christian or Buddhist) религионизма, за разлика от the smart and the
practical/productive пичовете,
лайкват да (very) разпалено (особено след втората ракия) smalltalk and (многословно & празнословно,
non-objectively да) argue за маловажни неща,
за последствия, за откъслечни (incoherent, НЕсвързани, not essentially connected) факти (логическата взаимовръзка на различни
факти изисква определена степен на интелигентост & истинско critical
ризънинг!),
ала, за съжаление, not about (far away from) the истински essentials/principles & важните/значимите (първо)причини (fundaments).
Въпросите които задаваме (as an adult of >30-33) reveal всъщност who we try/pretend to be are. We are all истински/objectively different и се справяме (с нещата of life) различно -
that’s not a bad thing, that’s a good thing.”
Едно от нещата, които винаги very, very
much ме е учудвало, lovely Josephine,
е факта, че огромно мнозинство от (БГ) хората,
не само, че не, не, не (могат да) задават the right questions,
ами изобщо не, не, не разбират, че трябва да се
научат да го правят [to (l)earn to really do it],
if to be(come):
really logically ризънинг and really happy [i.e. да си сами случват to be истински
healthy персони] in [the long-term & for the most part of]
their individual
lifetime,
тук на Земята, в реалността!
Мнозинството
хора, lovely Josephine,
[са не достатъчно, functionally,
високо образовани,
not enough truly knowledgeable, НЕпоследователни in thought & action и]
апатично/blindly вярват,
че изобщо няма [и не може да има] валидни и еднозначно правилни отговори т.е.
че не е възможно да съществува (въобще!) обективен стандарт (за evaluation на добро или лошо, рационално или ирационално),
че всичко е субектив(истично)но:
„Всеки човек
е прав от своята си гледна точка/view, ала от
моята -може и да не (е)!
Всеки (може да) е прав – (сам) за себе си! Няма (само) една истина!
Няма абсолюти,
няма и не може въобще да има absolutes, тук на тази
Земя!
Не можеш да бъдеш certain за нищо! How come?
Ми, защото,
all [and
everything]
is (and cannot be по друг начин)
субектив(истич)но, bro!”
Oh, баси!
Това, lovely Jos,
e реаллъ
доминиращото (масово) разбиране
при общуването днес
–стандартите(!) са за всеки индивид absofreakinlutely
различни(!)–
неговият си, моят си, на трети, на другиго,
нечий си
т.е. the moral стандартите for an individual
са като freely floating електрони;
произволни, случайни – за всекиго (са) различни!
Хаос of millions of стандарти. Баси!
„There cannot exist обективен стандарт!” – says масовият (БГ)
човек! Баси!
Ала това, всъщност, lovely Josephine
означава
lack of
objective standards in етиката (a set of морални норми),
означава
царството of (вредния, опасния) subjectivism [relativism],
означава
asking
questions from within a framework, which is absofreakinlutely не само irrelavent, ами absofuckinlutely i-n-v-a-l-i-d [and usually is being absofreakinlutely
malevolent!],
the framework, lovey Josephine,
which
wrongly (ни) учи, че:
моралът (values/principles; evaluation method & justification/judgment
of things)
е нещо относително (and cannot be objective; обективността е
илюзия/заблуда)!
Oh, that’s absofuckinlutely източникът of (all) the malevolence, of being hostile!
Remember
that, lovely Jos! That’s fundamentally важно!
Това, lovely Jos,
е съвременното,
типично/the traditional/масовото/popular
-постмодернистичното-
съзнание [манталитет, mindset]! [Of] Масовият (morally
greyish) човек.
Това е
представата & разбирането of морала на the average индивид (в БГ),
that is formed чрез the irrational & very much вреден [щети
носещ]
copy-paste метод,
{through
the processes in the post-(интер-)(национал-)socialist era,
based on the Hegelian
диалектически идеализъм
и/или onto
the M-L диалектически материализъм
и/или on the съвременния
social-democratic прагматизъм:
единство
и struggle
between
two opposing, inseparable and clashing forces“, forming an unit(y)
i.e.
unity
& struggle between clashing opposites
i.e.
complement
& conflict between the benevolent and the malevolent противоположностите}
за да се със
времето transform,
lovely Josephine,
into типичното хаотично индивидуално съзнание
[of скептицизъм,
of да изживяваш only кратки
& спорадични moments of calm & радост,
ала през огромната (останала) част от (времето на) живота си
да се really намираш в състояние на anxiety & безспокойствие (, but, разбира се, prentending otherwise –
за пред
другите ppl)!
Oh, that majority; ех, това (BG) мнозинство]!
***
Истината
за етиката, lovely Josephine,
за the rational morality, обаче,
е само една & единствена,
при това – абсолютна, not relative!
Yes,
it is!
***
Мнозинството
хора (защото
са функционално illiterate, не могат, не са придобили способност да разбират
идеи & (широки, of higher level) абстракции, следователно именно за това)
не (могат
да) търсят отговори на причини,
а обсъждат и се занимават главно със следствия – базирайки
се на сбъркания постулат: „Няма неправилни или грешно задавани въпроси, има
само грешни отговори!”
Majority of
хората, искат (някой да им даде or they give themsleves) бързи, very кратки и
лесни отговори,
оh, they love
да получават (да им слагат „със сребърна лъжичка" в устата и „наливат
направо в главата“) отговорите наготово, the easy/effortless way,
(на) вместо самостоятелно to
long-term try
to dig/question (по някоя важна тема)
последователно, систематично, методично, rationally hardworking и (on a much more) deep(er cognitive/rational
level) and truly draw/justify/evaluate/validate their own (не)автентични (светски, рационални
& civilized or contardictory) conclusions i.e. да открият/смислят, comprehend and understand (кое/каква е) истината/реалността (, която понякога е
грозна/НЕприятна/НЕжелана, ала е always само една-единствена & objective,
ала е always rationally контекстуална, както и че, може да бъде
grasp/discover/достигната чрез many and най-различни пътеки, ала всичките от
тях не, не, не включват когнитивен дисонанс, contradictions, дисфункционалност
на вместо използването на logic!). Хората (99.9999%; no matter тъпи или smart) (ужасно) dislike/reject/unaccept-ват
(,when
им openly (до)кажеш, че те са) being wrong (thinking & acting), че са се ((социал-)утопично, мистично) заблудили, бау; все още most of the people, all over the world, са
delusional i.e. irrational in thought and action, in the long run; бау!
Ала,
всъщност, lovely Jos,
на зададен въпрос,
е
възможно и да получиш правилния отговор...
ама, ако задаваш неправилно формулирани въпроси,
–обхващащи само непосредствен или краткосрочен time frame и само
„видимата” част от контекста на някакъв казус–
то тогава, дори
няма (толкова) голямо значение
дали отговорите (които
получаваш) са грешни или верни
т.е. (много) трудно (често невъзможно) е по този начин,
сам да се functionally образоваш, смислиш & to understand правилните
фундаментални принципи (true
отговорите), по коя да е (важна) тема;
масовите заблуди винаги
са многобройни, големи и „невидими”,
заслепяват лесно и дългосрочно огромното мнозинство от хората в
социално-икономическата Strata,
защото то отказва да разсъждава логично, рационално, дългосрочно
фокусирано и всеобхватно - в пълният контекст на някаква тема.
One, образован и нормален човек,
should & ought to
ask (himself) (many of) [the right] questions! ОК? Get it?
And, if, he receives (some or most of)
the right answers to these questions,
then такъв човек, lovely
Jos,
е възможно (probably)
да може и да (се)
смисли,
to
understand: which is the truth и кое са заблудите!
Нищо, че хората, lovely Jos,
се absofreakinlutely „дразнят & недоволстват“ от
the radical (обективна) truth,
както и от всичко онова,
което in fact
не, не, не могат (концептуално, когнитивно правилно,
логически)
да really (с)хванат, (с)мислят или (раз)берат
-казват не им „звучало“ добре или „не го мисля, чак пък
толкова“-,
ала in the meantime, they love да етикират с термина
„крайно (мнение,
теза)”!
(изразяващи всъщност -
контекстуално отричане, на the (only обективна) truth)
Всички truly гениални (интелектуално
huge)
идеи, lovely Jos,
of utterly innovative (of епохално) importance,
които ние humans, днес яко ползваме като приложения в ежедневието
си, за последните 2500 години от Сократ насам,
са били (and will always be), lovely Josephine, радикални
&
са били (and will always
be) (радикално;
дебелашки)
отричани от мнозинството от хората,
а пък носителите-откриватели на тези truly
гениални (useful & practical) идеи
са били absofuckinlutely хулени, обругавани, потискани
и наричани (включително
и от интелигентите, и от интелектуалците, и от академичната общност)
луди, (природно) сбъркани, греховно погрешни,
НЕпослушни, wrongly обсебени, еретици,
крайни, радикални! Баси!
А, по-късно,
лелее-лелее,
статуквото,
хваналото паяжини of pseudo-мислене,
мнозинството (радикално)
на 180 градуса (пре)обръща „мнението“ си,
като започва именно да сочи същите тези мислители (крайните, радикалните)
за модел,
за пример,
за уникални,
за невероятно
& нестандартно интелектуални,
за еталон за вдъхновение, natural
curiosity, любознание
& confidence,
за дръзко & бунтарско & анти-догматично &
анти-ordinary & creative мислене, действие и поведение,
за цел на подражание - започва (ordinary) процесът на (ordinary) copy-paste на техните true (radical) НЕобикновени ideas.
Така е и с категорията – предприемач.
Когато, обаче, обсъждат нещо съзнателно
или подсъзнателно
–независимо
от интелектуалното равнище, social-economic status или индивидуалното си
възприятие–
огромното мнозинство от хората,
независимо от темата на дискусиите си,
се съгласяват и обобщават, че
„Ние живеем в complex & НЕсигурен world, един absofuckinlutely сложен (кофти, damned) живот –
Oh, such is (този) life!
Светът е в ужасно състояние,
вървим към по-зле, към по-сложен и много бързо
променлив към the negative (damned) живот
и не може още дълго време
да продължаваме по този начин (както го правим през
последните няколко десетилетия),
да вървим някакси криволичейки по този досегашен (тежък, painful) път!”
Ако се вслушате внимателно в разговорите,
които се водят между хората (of all the social-икономически
категории)
ще забележите, че надълго и широко
се дискутират „комплексни и hopeless/powerless” (скептични или дори
нихилистични) изблици
т.е. (по)следствия,
които вече са настъпили и какво в краткосрочен time-frame трябва (спешно) да направят хората
постфактум,
като следствие на тези следствия.
“Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на
Разбирането!“ - says Хермес Трисмегист, thousands of years ago.
Oh, that beautiful process of understanding &
objective/critical ризънинг - типичен за the истински rational thinking (minority of) ppl!
*
Настоящото (политическо,
икономическо, intellectual, психологическо) положение, lovely Jos,
of the масовия (БГ) човек,
е толкова лошо (след just стратиралата миналогодишна Great Rececion’08, ала for a
long time (>10-15години) to stay),
че
радикални,
nothing less than radical („лекарствени“, за
защита, сървайвал, рационални, принципни)
действия (скоро) трябва,
like
it or not,
да се предприемат against наличната
командно-административна democracy/мажоритаризЪма,
‘дето
всичко се спуска (централизирано и) отгоре,
by the o'Mighty “Еlite”/Правителство/group!
Повечето хора, обаче,
виждат, усещат, описват и потвърждават,
че съществуват ужасно много (сложни) проблеми в организацията
на живота им, НЕупорядъчност, hopelessness & безпокойство, хронично
worrying & остър stress –
ала, те
или НЕзнаят (are not able to
rationally see!) what & how need to be done/remedy,
или пък (си) мислят, че видите ли, ми нямало,
просто не съществува начин to solve (our) проблемите,
защото просто there are no solutions (now);
животът, lovely Jos,
-говорят those people-
бил станал
too complicated,
too complex,
too uncertain,
волатилен (НЕстабилен & full of НЕпостоянство)
за да могат изобщо да съществуват simple отговори!
Достатъчно е да прочетете (&
logically/objectively reason) което и да е по-голям(шк)о заглавие в медиите или да гледате TV новините on any mainstream канал
за да се убедите в това
или да „разгледате” фактологично & отстрани дискусии (out of the box), в които участвате.
Simple, стана една дума, lovely Jos,
-описваща едно whole condemnation-
изразяваща укор,
която е основата на модерния термин, подхвърлян в дискусиите - simplistic.
Всеки рационален човек трябва to question all stuff; especially all dogmas, суеверия and beliefs!
И, lovely Josephine,
без too much of емоции! Нали?
И не, не, не (си) задавай stupid (wrong) questions,
както го
правия масовия (БГ) човек, нали?
Задавай (си) ясни въпроси,
in
a мистичен rational way & context;
мнозинството (БГ) хора често се опитват
„да помогнат,
да дават акъл,
да говорят“ за нещо,
което не им е (too) ясно
и всъщност на принципно равнище cannot understand за ‘кво really става
дума –
следователно,
никога не могат to place някакъв imporatant казус/въпрос/принцип
in the right context. (,
but irrationally натискат всякакви hyperlinks
& out of the context, lovely Josephine,
се
плъзгат по съвсем други плоскости,
приемат
wrong предпоставки, касаещи absolutely different теми/въпроси/казуси…chaos in
one’s mind, НЕупорядъчност, instability, confusion)
И пак,
again,
and again, lovely Josephine,
(за)питай (се)! Don’t stop asking
(yourself)!
Ала винаги (try
to do it, try to think) rightly,
stupidly
rationally,
in а principle/objective way.
OK?
"I never believed there was one code of morality for a public and another for a private man." - says Thomas Jefferson
A rational person трябва просто to [(l)earn
to] ризън objectively i.e. to
reason ethically, in the right (logical) context.
RR: “Релативистите/subjectivists са irrationalists,
са НЕпрактични (incoherent with reality,
илюзионисти-)ppl,
са confused (philosophical-)skeptics;
за които all moralities are relative (i.e.
there’s really no good/right or bad/wrong morality).“
(and that you cannot hold any idea with
certainty …how do you know that we do not live in a Matrix and that your senses
are not deceiving you i.e. subjective?! Баси релативизма!)”
Margaret Thatcher: “I usually make up my mind about a man in ten
seconds, and I very rarely change it.”
Релативизмът не е
самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от
позицията,
че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и
зависещи от нещо друго (например, от културата, от историческия момент, от езика, от the сошъл, etc).
Според релативизма,
истината и моралът, lovely Josephine,
са относителни [are not absolutes and cannot be absolutes]
и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и
преобладаващите принципи и норми.
Моралният релативизъм
отстоява схващенето, че разбирането за добро и зло са въпрос на социално
споразумяване и съгласие
и по този начин нямат универсална валидност [good and bad are not universals,
are not objective, are not timeless, are relativistic]!
В етиката, lovely Jos,
релативизмът е противоположен на абсолютизма.
Докато абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални
& timeless етични стандарти,
които са НЕпреклонни, НЕпреходни и абсолютни,
то, релативизмът твърди, че етичните норми [morality] се променят и
различават от епоха на епоха и в различните култури и ситуации.
Може да се нарече и епистемологичен релативизъм - отричане
на абсолютните стандарти за преценяване/searching [evaluation & judgement] of
истината.
Хората, lovely Josephine,
държат really много, много
да говорят,
да дърдорят и бръщолевят (просто някакви си) думи,
-вербалната ирационална виртуозност на (голямата част от)(intelligent) малцинството или пък НЕпрактична/безсмислена словоохотливост на
(голямата част от) мнозинството-
да (те) заливат с думи (small talk, разговори
на килограм, хилейки се или хилосвайки се „хитроумно“ ) –
без, без, без всъщност
да (ти) казват (почти) нищо (смислено) по същество/essential,
още по-малко пък (to effortfully try to) да (objectively, logically
and практично да)
анализират
нещо
в дълбочината на някакъв контекст,
при
наличието на конкретни предпоставки (а не безкрайни условности и техни
вариации)!
Налице, lovely Jos,
е масова [greyish]
релативистична интерпретация,
която е (wrongly) наложена като [масовият] “стандарт” (на мисленето, public domain
менталитито). Голяма скука!
Почти навсякъде се наблюдава - отчаяние, апатия,
крясъци, интелектуално лутане, anxiety, confusion
и в крайна сметка skepticism –
усещане
за общо изтощение & powerlessness ( и често хората, като уморените
коне, се предават и изпадат в хронична депресия/negativism/невроза, дори
хейтърство/нихилизъм).
Почти отвсякъде масово се чув(ств)ат потретвания,
подесетвания (на
следствия), точно като развалена грамофонна плоча;
of застояли и ограничени
събития, обстоятелства & идеи,
или
по-точно на такива, които са логично НЕсвързани
чрез причинно-следствени връзки,
или
такива изтръгнати от дъното на душата - емоционално-интуитивни гротески изблици
(от вече настъпили
последствия).
Copy-paste (от
помежду си), lovely Jos,
е такъв стереотип [method] на общуване,
който изгражда сходството на начина на мисленето на мнозинството –
the typical менталити, ментална конфекция, of the majority.
Защо?
Съвременният (dis)functional (greyish тъпизъм или)
(кофтейшън)
цинизъм (интелектуален, духовен и материален), lovely Josephine,
е факта, че
това, което огромното мнозинство от хората търсят
e всъщност
не, не, не отговори на (коректно/правилно зададени) въпроси,
ами absofreakinlutely потвърждение,
че (ти да видиш, значи!) няма обективни, няма еднозначни & верни отговори,
че онова, което вчера е било objective истина/вярно, днес вече не е
задължително да е такова, а утре нещо съвсем друго ще бъде истина и нейния
стандарт;
че всичко е само и единствено субектив(истич)но т.е.,
че (почти) няма по никой (важен) въпрос само една обективна истина, едно единствено обективно
true,
че няма и въобще не могат да съществуват обективни (непреходни in time and
space) ценности, защото всичко винаги се променя и няма една непреходна
действителност;
everything –казва ни мнозинството- is relative/relativistic
и
човекът -учат
ни, lovely Josephine,
не, не, не може да бъде сигурен в нищо,
factual certainty is impossible,
няма абсолюти,
има [същестуват] само субективни мнения/views на различните хора –
това, което за някого е истината за друг не
е
т.е.
етиката –учат ни навсякъде, lovely Jos–
е въпрос на вярата, чувствата, интуиция,
емоции и инстинкти,
а не (толкова) на разум, рационалност, практичност & логика. Толкоз!
Това, in
fact, lovely Josephine,
е the absofreakinlutely продукт на
съвременната социо-биология,
сошъл constructivism,
social Дарвинизъм,
който продукт (дървено желязо, square circle)
още от люлката започва да оформя (sells a kind of culture,
та така чак до гроба)
мислене, манталитет, разсъжденията,
разбиранията, характера и в крайна сметка – the (ideas, culture &) lifestyle-а
на индивида, и на обществото as a whole.
Отношението на повечето (масови) хора, lovely Jos,
може да бъде представено с едно изречение:
„Може и да бъркам (да не съм прав) по някакъв (широк) въпрос/context, защото е
човешко да не знам отговора му,
ала please, ако обичате, моля Ви -
НЕ ми го казвайте (точно пък ти ли?!)!”
(,защото не искам да го научавам, не искам и да го знам!;
искам,
вярвам и изпитвам необходимост само да го отричам или нуждата само to disagree,
subjectively & loudly; или to just believe in безсмъртието,
прераждането, провидението и/или откровението).
Обществото, lovely Josephine,
заклеймява като догма и догматично мислене,
всеки, който
дръзне
да каже, че притежава обективни знания
и е възможно да е фактологично & рационално
смислил/identified (правилните)
отговори на важните/базовите теми (of life, of human life,
of prosperous human survival).
Забележи, lovely Jos, че
the Обществото е склонно
да прави absofreakinlutely огромни (консенсусни) (moral) компромиси,
като толерира (емпатира & симпатизира на) почти всичко другo,
освен това, че
някой може да
бъде сигурен или обективен [по all the really important въпроси in life],
като принципно отстоява верните си отговори и обективно ги прилага (в практиката) рационално –
in fact that is, lovely Jos,
единствения начин honestly да (се) постига успех, просперитет и прогрес,
като
at the same
time (се) изпитва joy, pleasure, pride
and great spiritual & material
fulfillment & satisfaction
i.e. healthily happiness. Абсолютли!
*
Faith
в някаква догма, lovely Jos,
е анти-разум,
ала e always по-лесното (и автоматично
заложеното, minimum base);
religion,
religious вярата изключва разума, науката, рационални и емпирични
аргументи!
Религията,
вярата, lovely Jos,
са просто една възможност (право на избор; moving backwards избор),
онзи който вярва в догмата,
не да търси истинността/автентичното, да избере не да отчита фактите, не да разчита на себе си,
а просто
да се страхува и
да вярва в
delusions/измислици/мистики/утопии/суеверия/теологии/е(к)зотерика
за да си "осигури" примитивен & false piece of mind - на
евтина цена,
като демонстрира систематизирани „знания”, „последователност”,
„обективност“ и „логичност” (и ако говорим за политика - консенсус подход).
Другото обаче, lovely Jos,
е много пъти по-трудното,
ала e пътят към
реално търсене
на едната objective истина,
Ayn Rand
на the right морал,
на търсене (по подходящ начин) на индивидуалното щастие,
на индивидуалното удовлетворение,
на joy,
на любовта към твоя живот!
То е „характеристика” на малцинството, на много малкото rational/smart
малцинство, което не (се) отказва да (actively and фокусирано, consistently & принципно да) consciously мисли.
Там където
свършват фактите и разума, lovely Josephine,
е границата,
от която
започва измислицата, мистицизма, субективизма; the post-modernism!
Обществото, голямото мнозинство,
-модерният релативизъм & колективизъм/statism/democracy/уелферизъм & мистицизъм–
одобрява всичко друго,
с изключение
на различната (новата) идея (или ценностна система или модел на социално-икономическа система)
–различна от тази на колективно общоприетата такава, status quo-то–
дори и ако тя
предлага real
практично решение (което не може да бъде „видяно“ от традиционото, status quo-то) на някакъв проблем,
въпрос или казус! Или на цялостно систематизиран & обективно интегриран
идеал, който да бъде практически possible, осъществим in reality (а не only утопично желан
или мистико-идеологически пропагандиран).
Забележи също, lovely Jos,
че обществото
се обявява
за защитник на „човешкото в човека” („социализъм с човешко лице“, „капитализъм с човешко лице“);
„за” (интелектуалната) свобода;
„за” свободата на словото и мненията;
„за”
милосърдие, хуманизъм, солидарност, анти-материалистичното(!) и съпричастност към
всички „социално онеправдани и ощетени”,
като същевременно
отрича, че това, което трябва да може, трябва да бъде нормално и
допустимо да се случва е, че:
човек
когато греши, когато бърка, когато прави компромиси, когато действа ирационално
-
(ще)
си самоврежда, (ще) изпитва болка, безпокойство, несигурност или страх –
накратко казано, (ще) разплаща със страдания, failure & pain!
Това,
което прокламират (абсолютизират! „успешно”) съвременните
интелектуалци и образовани НЕабсолютисти,
това което се чува като пространен хленч на „научната”
номенклатура,
това което крещят ядосано
& нервно категорията на масовите интелигенти,
това което “споделят” конформистите и “поетесите“ (или обикновените
мошеници) е, че:
·
невежество, или снобизъм, или надменно &
незаслужено самочувствие, или фуклявщина, или нарцисизъм, или се „правиш на Бог“, или
горделивщина/грях е,
ако казваш/заявяваш, че really притежаваш (,че хората can & should possess/learn/acquire)
обективни/истински
знания и рационални способности, умения и таланти - основани на обективни принципи/values;
·
самозаблуда/self-delusion e,
щом си мислиш, че можеш да различаваш/differentiate кога
някакъв choice е верен
& справедлив и кога ирационалнен/вреден/wrong; кога е откровена заблуда или защо е манипулативно
утопичен;
·
НЕморално(то) е,
когато (дръзваш да)
произнасяш/“раздаваш“ морални оценки [evaluation & justification/judging] - за
някого или нещо, of things, въобще.
Тогава мнозинството, когато дискутираш или argue с него- те нарича или
обвинява че си:
selfish, себичен, себецентричен/егоцентричен, или
непрагматичен, или твърде идеалистичен, материал(истич)ен, или наивен, или too radical, или „не може винаги ти
да мислиш фундаментално правилно”, или НЕреалистичен и т.н. ,
ала най-честата атака е, че “You are simplistic или си просто lucky!” Забележете, че simplistic - в понятието влагано от
мнозинството- означава over simplifying (заблудено) т.е. опростенчески-
опростачено, елементарно- елементизирано, НЕрационално мислене или действия. Хората, днес, боготворят
сложното, като същевременно го превръщат в conventional
wisdom и
схематични постулати - формулата за успех била
-казват- да си pragmatic, консенсусен прагматик. Баси! (Ала, всъщност
един free & независим & образован човек (особено предприемач!) е
правилно to simplify, ала трябва да го прави (основано на способностите на
разума си) като evaluate-ва и compare-ва рационално – justify-ва логично,
методологично, consistently, persistently, систематизирано & интегрирано,
основано на обективни принципи (ала не противоречиви компромиси или отделни
& несвързани конкретики), без да пренебрегва или изпуска важни факти,
фактори и предпоставки (managing) в дълбочината на контекстта; а не
конформистки да съглашателствува, защото така „прагматично му изнасяло днес”
(всъщност не основано на рационален принцип, подобно на simplicity при
животните (или невежите), които реагират on an instinct, on a whim (on faith))
в някакъв конкретен moment, по някаква си тема или казус. Парадоксът е, че
мнозинството хора (се опитват да) го правят точно прагматично, именно защото
„life is too short and too complex за да think & rely on рационални
principles” (които те не знаят, ала субективистично отричат!), a и всеки друг
-казват- го прави така.)
Защо го правят (the majority
of) хората, ли?
Попитайте
психолозите & психиатрите
и те обективно ще потвърдят, че когато човек страда от невротично разстройство,
то той се вкопчва във всяка налична рационализация
и чрез нея сам си „обяснява”
несигурността, лутането, НЕупоредността, НЕрешителността,
anxiety, worrying, болката, фобията или страха, които изпитва,
като същевременно
се (съзнателно или безсъзнателно)
самосъжалява;
че си „мисли”, че е способен да мисли различно, логично или
аргументирано, следователно стига до заключението,
че „опасността може да бъде премахната или избегната еди как си
адаптивно-прагматично”;
че в това си (middle/long term) състояние,
може да знае кое е правилното и кое ирационалното решение. Много е трудно,
човек се чувства
uneasy, stuck,
дори (very) болезнено
(нарушаване
на баланс, out of balance; not “напълно” happy; not in “complete” peace of
mind),
ако “открие”,
че разбиранията & убежденията му са (били)
грешни & НЕосновани на рационални принципи (, особено, например, ако
някой си човек е успял да придобие/profit богатство, а после да
загуби/пропилее/погуби/затрие/destroy това свое материално богатство; to earn
wealth/capital/positive equity is not easy, not at all, обаче все пак many
предприемачи have done it, ала да be able to honestly съхраниш и увеличаваш
вече изкараното от теб (икономическо) богатство in the long run
(the more quantity of wealth, the harder it
is), е absolutely ценно умение of true & consistent practicality,
което е характерно само за една (изключително) малка група practical
& independent хора (, които are to
be found at the top 5% ) на (social-economic status
пирамида) света (for a longer
time-space domain) – повечето хора загубват (значителна част), на по-късен етап в живота си, богатството/бизнеса, което са успяли да изкарат/do по-рано (, usually when
under 40-45) в своя живот); по-лесното, обаче, е да
отрича (главно
пред себе си), като разума му заблуждаващо/delusionally
рационализира, че той няма, че, видиш ли, той НЕ е с грешни разбирания; че
някой друг е с грешни такива, че може сам да се справи т.е. постулата: “Toва не
се отнася за мен! Аз не съм такъв човек, с такъв профил. Това се отнася за
някой си друг, ала не и за мен самия!”
Но рационализацията (в психологията) е виртуален екран
(маска),
който скрива (от самия човек) истинската
ПРИЧИНА за неговата несигурност, безпокойство и страх; причината, която той
откровенно се страхува да погледне обективно и директно.
Това е нервното разстройство на една
цяла (насадена) колективистична/welfare-истка
КУЛТУРА (of комунално мислене; Оh, that
communitarianism! Oh, that culture of crap!).
Тези хора са толкова гръмогласни и постоянни в незнанието и
заблудите си - ирационалното, че от собствените си крясъци, празна „риторика”,
убягване, „укриване” & отричане на факти & логическите им
взаимовръзките, даване на абсолютно отнесени & неконкретни отговори (на въпроси, които някой
им задава многократно) - не могат по никакъв
начин да чуят (камо ли да стигнат до същността, the essence of)
на обективното и рационално (принципното) анализиране на
някаква житейска ситуация, на някакъв казус. Превръщат всяка тема в
словоохотливо словоблудство и
безпонятийност. Стил на общуване. Grey.
Тежка екзистенциална криза
[of
today, for the majority-то & its (масова) mentality/morality]
Thomas Jefferson: "The price of freedom is eternal vigilance."[Да, всяко поколение must be бдително! Хора, beware! Свободата изисква/трябва да се пази, дръзко отстоява!]
John Perna: “The battle for liberty is never won, and is never lost. The battle for liberty always continues.
It is never too late, and it is never soon enough, to defend freedom.
No matter how enslaved we are, we always have hope.
No matter how free we are, we are never safe.
Nothing ever limits the Government, except the people!
Any generation that fails to defend freedom will lose it
and the next generation will have to shed blood to gain it back. ”
Ayn Rand : “Contradictions
do not exist.
Whenever you think you are facing a contradiction, check your premises. You
will find that one of them is wrong.”
Мнозинството от хората
живеят
живота си със стотици (взаимоизключващи се,
antagonistic, clashing)
противоречия (пакетирани и формиращи
хаотично (под)съзнание),
които когато общуват с други хора ги карат да се чувстват несигурни
(uncertain & unsafe)
дори в това, което знаят „прагматично”;
да изпитват често негативни емоции, скептицизъм, отчаяние, powerlesness
или дори вина.
За обикновения човек идеите на моделите и принципите в обществото,
в което живее, му се струват логични & неизбежни, предопределени (например
демокрацията, като подходяща социална система),
макар често да мърмори за това, че всъщност „няма справедливост и
обективност в тоз (мой) живот“.
Всъщност мнозинството приема, че изобщо не могат да съществуват такива (обективни
и справедливи) принципи и интелектуални идеи, които да
бъдат рационално & practically работещи (approach-a:
„чакаме/видяхме месията, който може/ще ни оправи“ или „всички са маскари, и
няма разумен изход, нямаме алтернатива, we are hopeless & powerless!“).
Защо?
Именно защото мнозинството, at large,
не
е наясно
кое е правилно и кое не. Кое е вярно и кое невярно. Кое е факт и
кое резултат на грешна мисловна интерпретация или следствие. Каква система (set
of ideas, изразени чрез морални, политически, икономически & естетически
(i)rational values/principles) е автентично подходяща (морална
и практична) за healthily happy (prosperity)
оцеляването на (honestly
productive) индивида/човека, according to his own
rational practicality (of personal abilities,
capacity, ambition, consistency, intellect, knowledge, hardworking, учене от
грешките (си),
etc). Коя е негативна интелектуална идея и коя
положителна. Кое е обективно
верен принцип
и кое, at root, грешен такъв. Кога, какво и до колко могат да
си позволят нещо и кога не могат (и не трябва, защото биха
си купили болка и страдание, Д&Д, от които ума & емоциите им loudly се
мятат и пищят).
В същото време, огромната част от хората вярват, lovely Josephine,
че могат (придобили са способности и знания)
да „мислят правилно/рационално” и ,
че умеят горе-долу to make „правилни/практични” choices и действия;
че собствените им искания, нужди & emotions (които
за отделните групи са противоречиви),
трябвало да бъдат задоволявани от някой друг (или
от Държавата),
но не и (само и единствено)
от самите тях,
не и (само и единствено)
от техните способности,
не и (само) от
техните обективни възможности,
не и от това сами & здраво да се борят за да могат да оцеляват
и сами да осигуряват дългосрочно качеството на живота си.
Мнозинството, lovely
Jos,
най-много от всичко wishes,
неговите искания
& нужди & желания да бъдат задоволявани от Държавата (или
виртуалното),
която
да помага, да
планира, да регулира, да предвижда, да изправя грешките на хората, да бъде
активна и дейна във всички области на обществено-социалния им живот –
Държавата да бъде
универсалната им Майка,
която притежава
непресъхващ извор на богатство & kindness и
която
им е длъжна (да се грижи)
за всичко!
Каква
голяма илюзия,
която
от векове е обзе(ма)ла
човешкото съзнание;
primitive и сбъркана склонност
-тъжна тенденция-
да търсят & очакват,
да се надяват на някой другиго (господар),
който да (трябва
да) задоволява техните собствени искания и нужди (предимства)
за сметка на
ощетяване на някакви други групи от хора –
принципът на
взаимната (социализирана)
кражба,
lovely Жос,
поставен като
фундамент на организацията (Конституцията) на
(съвременното)
социално-икономическото общество;
противоречива & невъзможна лудост
е едната ръка (мека китка)
да дава,
ала другата (твърда ръка)
– да взема,
като същевременно да се обещават нереализируеми надежди за
утопични:
много
блага („създавани“от Държавата)
и ниски данъци (въвеждани от Държавата).
Тези
две неща са противоречиви и следователно неизпълними (ирационални)
– детинско-химерни обещания или заблуди (които
обаче могат да печелят време за политиците пред невежите или интелектуално
лековатите хора).
Когато някой (или Държавата)
(случайно) им откаже, lovely Jos,
да задоволи тяхно някакво си искане, желание, каприз
или прищявка,
хората изпадат в емоционален стрес, angriness и в пълно недоумение
-
не
разбират, шокирани са:
как
е възможно и защо някой дръзва да им каже „не”;
защо
този някой е толкова "(социално) НЕсправедлив,
НЕхуманен, НЕтолерантен". Баси!
Неосъзнават logically, lovely Josephine,
не могат и да допуснат дори за миг,
че такъв отговор е possible;
че такъв отговор трябва да бъде доброволен;
че такъв отговор „не” е възможно да бъде правилен, обективен и
верен;
че такъв отговор е възможно да бъде at the same time морален &
практичен.
Забележи, lovely Жос,
че them ppl
не подлагат на никакво съмнение морала на тяхното искане (за
задоволяване на техни нужди, на които те по презумция „имали право“, are
entitled to)!
They възприемат като „съвсем в реда на нещата”, това да искат нещо (което
не са си заслужили, изработили и изкарали сами – със собствен труд/effort) от
друг човек или от група хора (или от виртуалното).
Не го възприемат нито като форма на услуга, нито като акт на наглост и
арогантност. Те просто си го искат & изискват! Имат си собствена, субективистична
представа за Морал (и Етика)
– който опитват да налагат със почти всички средства и във всички форми на
комуникация – с Държавата, с приятели, с колеги, с институции, със собствените
си деца, в семейството, в бизнеса си: „Интересите ми са пожертвани, щом не е
изпълнено от някой другиго, мое искане, желание, каприз или прищявка. Еди кой
си ми е длъжен, защото еди-си-кво! Знам си (и ще се боря
за) правата!“
Това е
морала и нормата на алтруизма, (the
indoctrinated)
готовността
за жертване и саможертване,
който морал, за
последните 80 години,
е absofreakinlutely напълно овладял
повечето
хора в целия Свят.
Мнозинството хора, lovely
Jos,
не само, че не знаят
що е то морал/етика (като
категории),
но дори не са започнали да го откриват, въобще. „Нямат време от
ежедневните си занимания, работа и неща, които трябва да вършат. No time to
think, because too many important things to do today.” Баси!
Масовата
форма на обучение/образование и
методологии (the schooling),
масовите медии и средства за информация,
масовото автоматично позоваване на „народни” постулати,
масово формираните (колективни)
вярвания и разбирания,
масовата безнравственост на полит-мекеретата - copy & paste -
това е
продуктът,
които масово се произвежда
и масово налага
масови заблуди и противоречия, антагонизъм и ирационалност,
като норма на „обществения” морал - в политиката, икономиката,
производствените и социалните отношения i.e. everywhere.
Oh, that комунално мислене; oh, that масов product!
Продуктът, lovely Jos,
предназначен за functionally невежото, маргинализираното и
полувежото мнозинство,
който, обаче,
прави (ясното & логичното) рационалното
мислене и на голяма част от малцинството да стане в голяма степен НЕвъзможно, в
дълбочината на причините и последиците.
***
Всеки (НЕмошеник)
човек,
който притежава (objective
& choses rational) values, principles
& idea(l)s
може
(ако се образова) да
се научи
да различава [разграничава] (to evaluate, to
differentiate and to logically/емпирично да justify-ва)
дали дадено нещо (си)
е (objectively)
really
good или bad (for a НЕмошеник human)!
Such values & ideals can be rationally achieved, here, on Earth.
People are their values/principles
and ideas;
we are what we (рационално
или ирационално, правилно или заблудено)
think
(пакетирано и опаковано в навици).
Фридрих
Ницше: „Най-напред човекът вложи ценности в нещата, за да запази себе си
–
най-напред той създаде смисъл на нещата, човешки смисъл!
Затова се нарича той и „човек“, сиреч: оценител. Оценяване значи създаване:
чуйте, вие, о, създатели!
Самата оценка е съкровище и скъпоценност [value, valuable] на всички оценени
неща. Едва чрез оценката изниква понятието ценност: без оценката орехът на
битието би бил кух. Чуйте това вие, о, създатели!
Промяната (the change) на ценностите е промяна на
създателите[/character/personality/личността]. Винаги унищожава, който
трябва да стане
Създател!;
Животът е извор на desire. Да опознаваш: това е desire на човека
с лъвска воля.
А искането/wanting освобождава, защото е творчество. — Да не-искаш-вече
и да не-цениш-вече и да не-твориш-вече, ах, дано тази голяма
умора да остане завинаги далеч от мене!
В познанието аз чувствувам само насладата от замисъла и
творческото осъществяване на моята воля (reason -б.м.). И ако
има невинност в познанието ми, то е от това, че в него има воля за творчество!“
[Ех, този
Ницше, ех тази will, will to power…и не само в политически контекст!
Ницше доста погрешно say that there’s no, Omg, objective истина/reality т.е.
той е subjectivist, при това психологически egoist, защото (, макар и да не е
толкова много anti-reason) е follower на мощните философии (of the will,
general will, good will, etc) на 19 век, в Германия - Кант, Шопенхауер, Хегел,
all of which are са привърженици на skepticism & pessimism, както и
важната фигура на екзистенциализма Сьорен Киркегор.
Има, обаче, и, и, и some, very екзактни & (фундаментално) true неща,
които, ех, този Ницше, е мислил и писал… този Тъй рече Заратустра man!]
Ayn Rand: “What is morality?
It is a code of values to guide man's choices and actions --
the choices which determine the purpose and the course of his life. It is a
code by means of which he judges what is right or wrong, good or evil.”
Какво е морал, lovely Josephine?
(do
not cry me out,
just keep on reading фокусирано и съсредоточено,
with a lot of concentration,
ала същевременно out of the box-а,
slowly
& step by step,
or
else you will deserve it - not to grasp it или да grasp-неш „полу-знания“,
което е much по-лошото от това изобщо да нямаш такива)
Философията, като наука (of
науките), lovely Josephine,
се състои
от няколко широки взаимосвързани branch-а. Те са НЕпреходни, не
зависят от епохите и вековете. Timeless knowledge.
Метафизиката и епистемологията, lovely Jos,
са ядрото на философията,
а етичните системи са „електроните, които обикалят, базирани
на естествени принципи, в строга и consistent орбита около ядрото“. Ако етиката
е рационално базирана на действителността, то в тази обективна етиката ключовата
дума е рационален морал, чийто фундамент е човешкия разум
и free will. Без морал, ние хората,
would die, could not exist.
Моралът/етиката
е property на индивида,
защото ценностите, lovely Jos,
са absolutely необходимото
за да може човек да оцелява,
въобще да
съществува;
моралът е
изворът of all социални conditions, събития, обстоятелства и
факти. Ето защо morality
е
най-важният
ракурс на всяка (подходяща
& практична или утопична & вредна) социална
система;
the primary,
фундаментът,
който определя (характеристиките на)
всички други компоненти of the социалната система – политика, икономика,
естетика.
Моралът е
кодекс от
ценности (values are the
means/tools) (values are contextual i.e. те зависят on the context of a given
situation),
an organized
set of principles/goals
(,based on предполагаемо knowledge),
който
изгражда характера/identity на всеки човек (everybody’s
persona, personalities) ;
управлява и ръководи
всички избори, решения и действия, които прави всеки един (нормален)
човек, докато е жив! Yes. Изборите, които определят
целта и средствата за постигането й - смисълът на неговия
живот!
Този кодекс of values
е необходимо, if progress and
prosperity is the aim,
да бъде изграден от мистични/илюзорни,
субективистични
обективни (и приоритизирани,
organized) ценности/принципи,
а за да really отговаря на предпоставката за достатъчност - трябва (if
to be a RR human) да бъде рационално справедлив (и
практично прилаган),
като в основата му стои
носенето на individual отговорност/последствията/effects
за всяко (human, индивидуално) действие/choice!
Aла не, не,
не и да бъде – прагматичен,
lovely Jos,
по начина и в смисъла, по който, огромното мнозинство от хората
разбират значението на тази концепция (pragmatism,
прагматичен консенсус, коалиционен/групов консенсус)!
Как, обаче,
човек
да оцени и избере
коя ценност
е really
правилна и
подходяща за неговия Кодекс от ценности
и коя е
really неподходяща/вредна/useless? Не може ли всеки човек да си избира
каквито и да са ценности, каквито му хрумне, че му харесват на него, като
субективно (лично)
предпочитание/like-ване (подобно на животните,
невежите или диваците; or prejudice)?
Има ли връзка между факт/артефакт и ценност?
От къде идват human ценностите? Ами емоциите? How about
motivations?
Имат ли по-нисшия клас животни ценности; ами растенията? Обективно
ли съществуват? Защо и дали въобще му е необходим
морал на човека? Кое е добро? Съществува ли зло? Има ли истина & honesty и
мистика & dishonesty? Има ли objectively красиво, а грозно (в сферата на естетическото)? Има ли ясна
демаркационна линия между good and bad/evil; между useful and вредно; красиво и
истински грозно? What is (non-)truth? What is (im)possible? Какво е (dis)honesty?
Възможно ли е човек да бъде независим; а автентичен/истинен, ами false; how
about (НЕ)справедлив? Съществува ли right/wrong moral knowledge (values/principles/choices); има ли, съществуват ли
всякакви хора - например добри и лоши, скучни и интересни, красиви и уродливи
хора? Is a value relational (to someone and желана да бъде постигната/съхранена for some
purpose); how about a chain of values?
От къде/кого идват (,kой/koе определя или kоя -majority/minority- group определя
всъщност кои и какви са)(т.е. the standards of)
(анти-)ценностите/принципите (which are истински values; кое е правилно evaluation/judgement и
кое е wrong justification; какво е (НЕ)справедливост) - (предписват се и човек
просто трябва да се съобразява с предписанията/commandments:)
от (вярата в и duty към) Господ/Алах/Исус/Мохамед/Буда,
от (вярата в и duty към) King/Queen,
от (вярата в и duty към) религия,
от (елита на) Държавата/Правителство/Парламент/Президент,
от (вярата в и duty към) Партията,
от (вярата в и duty към) Родината,
от (вярата в и duty към) Обществото/Човечеството,
от културата,
от „класовото“ самосъзнание,
от (вярата в и duty към) расата,
от (вярата в и duty към) етническия произход,
от (вярата в и duty към) Алиса в страната на чудесата,
от (вярата в и duty към) love,
от (вярата в и duty към) роднините (и/или friends),
от (the ancient) history,
от опита,
или (нещо си друго, a)?
Is to live (or not to live)
a (free) choice, that we (humans can/could/should) make/value? Or is it
not?
What are we living for;
is it worth living;
do you what (whatever happens) to leave it all to chance (or do you, Джозефин,
want to leave it to me or God);
do you want fairytales of yesterday to grow but never die (или не ми пука, да става
‘квото ще!)? Може (и трябва) ли (и какъв?) един робот човек да бъде накаран/принуден to accept (obey, служи) и изпълнява commandments/декретите/values/principles
приети
за правилни/верни/real/true от много векове (във all/различните сфери
на живота; e.g. economics, politics, property, естетика, arts, наука,
образование, media, правораздаване, бизнес(men), etc.), by the majority of the (религиозни и/или
секуларни) institutions & ppl, in the nation/region/world? Всички (всякакви)(groups of) хора ли заслужават (имат безусловното право
на) уважение (by whom); има ли (истински) НЕморални и/или аморални ppl; съществуват ли (истински) evil ppl; има/съществуват
ли (истински) честни/морални хора? Има (съществуват ли изобщо) ли (un)true (good or bad)
ideas/идеологии/moralities/values/principles or not? Има/съществуват ли
„велики/грандиозни“ истини; а (живи) хора?
Действителността (метафизично), lovely Jos,
е такава каквато е.
Тя е основния абсолют. Базисната обективност.
Тя съществува фактологично,
извън и независимо от човешко съзнание,
независимо от този или онзи човек, който я възприема или отрича,
независимо от нечий емоции, капризи, предразсъдъци, вярвания,
суеверия, комплекси или желания
т.е reality (включва
и the human consciousness) exists and is
objective. Точка. OK, Josephine?
Единственият път
за получаване на knowledge
е (humans) да се опитваме,
през вековете, (все повече)
да разбираме nature and our human
nature. Това understanding става, като хората
observe действителността и
концептуализират чрез логиката си за да формират, (чрез
description and maths)
надеждни и обективни теории & принципи,
които доказват (имперично) с помощта на
scientific methods и тогава се превръщат в закони, постулати, универсални
абсолюти (например, 2+2 =4; гравитацията обективно
съществува; слънчевата система обективно съществува), които се предават
от поколение на поколение. Няма никакъв друг път към произвеждане на (човешко) знание,
усъвършенстването му и никакъв друг път към прогреса и просперитета на
mankind-а.
Моралът (,както
и деморализацията), обаче, lovely Jos,
не е част от метафизичната действителност,
не съществува в Природата, като факт. Ала в полето на човешкото,
без някакви универсални порядки (принципи, норми), които хората (поне
горе-долу) да съблюдават и да се (стриктно) придържат,
оцеляването на mankind-а (като species) би било НЕвъзможно
– chaotic, destructive. Порядките, или правилата, или принципите, като
необходимост, трябва да се основават на нещо, което индивидите разбират (поне
инстинктивно-интуитивно като усещане, в първобитните общества), че ще бъде в
полза на физическото им оцеляване – наричаме го ценност. Всичко (в
живота на all, all kinds of живи things/beings) започва от
ценностите, желанието (и/или необходимостта) да бъдат
постигнати, притежавани и запазени (vs страх от загубването на
някакви ценности); именно (rational or irrational,
objective or non-objective) values мотивират &
подбуждат/карат/стимулират/make хората to (рационално,
neutrally или ирационално) act т.е. to choose & do what they (wanna,
have a wish/dream/desire to) do. Value responses (към
positive desire for gaining or negative НЕжелание for losing ценности), evaluation (,
което изисква истински/functional values & knowledge; ако липсва едно от
тези 2 неща, то тогава няма, НЕвъзможно е value response); emotions, too,
are caused by evaluation. Всяка човешка ценност за всеки човек е необходимо да
бъде rationally обективна, а не да му бъде “вътрешно присъща“ или „дадена му”,
или пък субективистично-утопична, ако целта е оцеляване, прогрес, благоденствие
и проспериритет (включително и на морала на човешкото поведение) – П&П модела.
Тогава, тази ценност е подходяща и правилна за човека. Защо? Защото тогава тази
ценност е основана и произтича от фактите на реалността, от базисната
необходимост, от the embedded necessity, а не произтича от някакъв мистичен
образ или мистично нещо, или от някакво случайно човешко желание (e.g.
very готина & young руса мацка, която passes nearby you, облечена готино в
готина къса пола и миришеща готино), или от нечии случаен каприз, или от нуждата на
някой си - били те лични или социални. Защото Действителността -в едно с нечие
решение да я признава, разпознава и действа съгласно нейните обективно и
consistently действащи закони - не е релативистична (т.е.
съществува като абсолют), а следователно, именно тя
диктува
и изисква формиране на някакъв код (набор) от обективни
ценности. Защо?
За да бъде изобщо възможно човекa, as a species, да оцелелява, да to be. Без такъв код няма упорядъчност, не може да съществуват логиката и логичен behavior, няма изобщо обективен смисъл и следователно човек не може без това физически да оцелее, да съществува.
За разлика от по-нисшите видове одушевени, lovely Jos,
човекът
не (и е НЕвъзможно да) преследва
собствените си ценности автоматично, той трябва да ги открие, смисли и избере
сам за себе си, ала това не означава субективизъм, а означава синхронизиране с
обективните принципи (закони) на Природата (The
Universe), с цел: оцеляването на човека, happily. Това е обективно
смислена и положителна цел, ултимативната цел за всеки нормален човек. Всяка
правилна и подходящо направена оценка на някаква ценност е идентифицирането на някакъв факт: даден обект или действие е полезно за живота на човек (тогава
то е добро защото отговаря на обективната цел - оцеляването на (живота
на) човека) или го заплашва и вреди на живота му (тогава
е лошо или зло). Доброто, следователно, е видa (дрехата) на истинността, това е форма на
признаване на действителността. Злото е вида (дрехата) на НЕистинността,
това е форма на противоречие на обективната цел
т.е. (faking) на действителността.
Следователно, lovely Jos,
ценностите са вида (дрехите)
на фактите;
ценностите
са факти/артефакти,
които определят
връзката с избора to live. To be. To stay alive (and
be better off, joyful, pleasurable, fully удовлетворителен - happy).
Ала никоя top ценност
не е (no, no, no)
автоматична
т.е.
човек трябва да мисли и to яко work for it
за да я постигне,
за да я (успешно) придобие
{например,
приятелството,
партньорството, включително и sexual такова of love, които са social values;
relationships (of
love, of close/true/objective/автентично/honest friendship)
require much taking
“care & service”,
require much work
& синхронизирана communication.
Commitment to each
other is необходимо, ала not enough, lovely Jos,
изисква се (активно,
in full attention/concentration)
observing
& understanding each other’s (съмишленически,
инак няма да станат нещата!)
values/принципи
[& preferences/вкусове & get-aways, too].
Изключително важно
е, lovely Jos,
да покажеш уважение
[respect] към (работата, интересите, ризънинга,
intellect, efforts, achievements of) партньора
си
и окуражаването
му (and worshipping the high/good honestly achieved results of your
partner) (а това strengthens отношенията)
to pursue his (rational,
говорим само и единствено за rational/objective!) (social) values/principles,
not to give up or
sacrifice them for you or someone else!
Ако your spouse is not your top social value for communication,
то(гава)
вие двамата
не сте един за
другиго,
не споделяте mutual
фундаментални ценности/принципи
т.е.
вие сте „НЕвидими “
или „прозрачни“ един за друг
in respect to (active)
communication (talk & listen & full attention on all
теми, а не keeping passive/мълчание; това също е skills)
& (romantic,
passionate) tenderness,
а
това (колкото, дори и цял живот, да се мъчите/try да доказвате на
friends/публиката, че сте страшно готина двойка)
означава, че
не, не, не сте really подходящи (matches) един за друг
т.е.
или
активно/фокусирано комуникирате (work) с партньора си bothways,
или there’s no
relationship, it can not work
т.е. превръща се в relationshit!}
Всяка истинност [автентичност],
по необходимост,
изисква
преценка & оценка (evaluation,
justification, judgement)
на всяка ценност (и анти-ценност, disvalue).
Същевременно,
всяка преценка & оценка на някаква ценност
трябва да е истинна и когнитивно-концептуално (т.е.
рационално)
смислена
в определен (deepness of) контекст (all
things should be put into the right context, инак the logic fails),
за определено време,
в определено пространство,
при определени предпоставки & properties, within определени
граници т.е.
3D т.е. other things being equal. Преценката & оценяването (evaluation) - които по необходимост изискват
когнитивни знания & познания - са приложими за всички (а
не само за някои)
аспекти от живота на човека или на реалността. Следователно
когнитивното знание и evaluation
не трябва да се разделят или разглеждат отделно, или самостоятелно,
сами за себе си, или извън other thing being equal, защото биха били или (когнитивна) грешка, или грешка от недостатъчно фокусиране
на ума, или заблуда (НЕистинност), или откровена манипулация т.е.
противоречиво, недерминирано „преходно” състояние или ирационалност т.е. non-objective
т.е. би се превърнало в „I wish”, а не основано на „It is” или „ It ought to”.
Следователно, би било НЕоснова за смислено утвърждаване на някакво решение или
действие за постигане (чрез сътрудничество & коопериране) на някаква цел (идеал, идея).
Фактите са
природни (изграждат метафизичната действителност,
реалността) или man
made (артефакти).
Природните факти
са основата за конституиране на всички (универсални) ценности, а когнитивното познание (знание само за
себе си) без
evaluation e безсмислие, нонсенс, non-rationality т.е. принципът, че за да бъде
нещо ценност, предполага -human evaluation- преценка & оценка! В областта
на human,
man made фактите, артефактите,
са свързани със справедливостта. Добродетелта на
справедливостта произхожда, от същият принцип, че
всяко когнитивно познание по отношение
на всеки факт, по необходимост, изисква (human) evaluation. Всеки факт, който човекът
установява, пряко или косвено, носи последици за (оцеляването
на) човека и именно
за това трябва човек да осъзнава фактите - за да може да интегрира
въздействията им в целите си, като choose подходящ и правилен начин на своите
справедливи действия по оцеляването си. Характерите и поведението на другите
хора са също факти, които имат и оказват влияние върху благосъстоянието/health
на всеки отделен индивид. Следователно,
истинността & справедливостта на фактите, именно те,
налагат и изискват
извършване/synchronizing to/allowing на определени полезни видове дейности
за оцеляването на човека и забрана/rejecting на други, които са
вредни, т.е.
това води до конкретен и необходим (за
оцеляването) набор
от (human) ценности и (human) evaluation т.е.
изисква doing of морална оценка.
Моралът/етиката
се отнася
за волята (не за ината,
нали?), of
volitional;
именно
това, lovely Jos,
прави morality
основа на всичко, което мисли и върши човек!
Следователно,
действителността
е само една единствена
и всички „други форми на съществуване на паралелна
действителност“
са absofreakinlutely релативистични или идеалистични/materialistic
утопии!
Обективно
е необходим (морален)
kодекс, lovely
Josephine,
чрез който човек оценява:
kое е правилно и
кое погрешно,
кое е добро или
зло,
кое е рационално
или ирационално,
кое е практично или
утопично-идеалистично,
кое е факт и кое не
е,
кое е true или
false,
кое е причина и кое
следствие,
кое е фактологично
знание или кое невежество. Според възможностите и съгласно способностите на ума
на всеки отделен човек.
В полето на морала,
границите (мандата) на справедливостта
са идентифициране на доброто (рационалното)
и лошото (ирационалното)
в определен човек (група),
неговите
действия и работа
относно
постигане на някаква цел и въздействието му върху други хора.
Следователно, lovely Jos,
правилният принцип (
в името на постигане на справедливостта)
е да се съпортва & възнаграждава рационалното,
като същевременно се бойкотира & осъжда ирационалното. Това е
необходимата морална санкция, а не everyday’s психологизация. Стандартът на
живота. Evaluation, въпреки че е от съществено значение във всяка област на
познанието, е изключително важна especially по отношение на областта man-made.
В свободно общество, lovely Jos,
човешкото
действие
е израз на волевото съзнание; затова всяко действие е необходимо да
бъде морално evaluated.
Именно този kодекс,
other things being equal,
дефинира & управлява
политиката, идеологията,
икономиката и социалните отношения на индивида, както и тези помежду
индивидите!
Кодексът, lovely Jos,
са идеите, разбиранията и убежденията на индивида. Характерът му.
Интелектуалната му смисленост. Рационалността & ефективността на the
choices и действията му. И самоуважението му.
Следователно - животът му!
*
Казано накратко,
other things being equal,
we
humans сме (essentially)
moral agents;
моралът е онова нещо,
чийто properties
еднозначно идентифицират
същностно
всеки конкретен (волеви)
индивид –
evaluating ума,
убежденията, действията, възможностите, капацитетите или идеите му!
Обективната морална оценка
[judgement
& justification]
изисква
фактологично и рационално-логично use of
evidence,
evaluation
of the true or false (right
or wrong action).
Pro живота или срещу живота - екзистенциалният въпрос.
Pro истинността & справедливостта или against
автентичното & честното/искреното (независимо - от
разбиранията на мнозинството или малцинството)
-
но,
без адвокатствания от недетерминирани „преходни” състояния на
ирационалността,
както и, please,
без такива
базирани на „blind вярата в”
предопределеността
на живота, действията, справедливостта или НЕсправедливостта, мистичното - в
личностен или социално-икономически план.
Ако morality-то (етиката)
на някой си (или на някоя си група,
ха, група!)
е побрано в кобур, закачен на кръста му,
то такъв човек, основал
идеите & разбиранията &
принципите & действията си
на употребата [доминирането] (the
power)
на физическа сила, принуда,
заплаха от употреба на сила и/или принуда (или
пък на първата й производна – мошеничеството/рекета и high нарцисизъм)
е лош човек,
very, very bad or evil персона/характер/entity!
When you remove coercion (force, aggression,
violence), lovely Josephine,
flourishing (progress &
prosperity for all) takes over!
Едно free общество
should not and must not
reward употребата на сила, заплахата от употреба на сила (възнаграждаване
на психопатите и социопатите)
и/или мошениците/нихилистите!
[Тони
Сопрано-вистите & политиците/синдикатилистите/чиновниците, с вредни/опасни
за индивида войнствени идеологически –религиозни и/или социал-демократични–
доктрини ) (както е днес, в БГ, където огромната част от богатите got their
money through мошеничество & statism/етатизъм, демокрация – узаконено
беззаконие на лицемерни лобисти-олигарси; огромната част от хората днес, мислят
(само в рамката), че законите които са приети и действат са границата, отвъд
която не трябва to think какво/кое е морално, истинно и справедливо и какво
НЕсправедливо и НЕчестно т.е. че няма moral law извън това, което е легално
днес; ала преди два века и робството, enforcing people, е било законно
одобрено/supported/легализирано от държавата, закона и църквата/Папата, нима
това е the moral standard (universally истинско и rationally надеждно средство
of evaluation, justification and judgement), който е валиден и днес? No, no, no
– това е просто пример за subjective morality, която, днес в БГ/on the Balkan
Peninsula, мирише на шкембе чорба с доста чесън! По дяволите, кои по дяволите,
like-ват тази чорба?! I know who, I know. Do you?]
Когато
се запознавате и общувате с някого, Вие, lovely Jos,
всъщност му казвате: „Identify yourself!”
т.е.
”Трябва да разбера (колкото са ми
възможностите за това, толкова)
какъв морал притежаваш
за да [мога да really] направя
своя волеви и доброволен избор
дали искам, мога, трябва ли, полезно & рационално &
удовлетворително ли е за мен (за оцеляването ми)
да общувам с теб (да те опозная)!
The truth, the whole truth and nothing else but the truth.”
Етика
Без
етика, lovely Josephine,
човек
не
може да живее;
не може (цивилизовано, secular, happily,
смислено) да оцелява. Ние humans сме (преди
всичко друго) морални животни; това е което ни отличава
от всички други living creatures, here on Earth; средството на човешкия морал е
his rational mind т.е. разума i.e. (the ability & capacity
for) ризънинг.
Съществуват
4 основни етични Кодекса:
Морал, lovely Jos,
който е базиран на faith
и свръхестественото е (religiously,
астрологически, е(к)зотерично) мистичен;
който е основан на (индивидуалния)
рационален разум и действителността - обективистичен;
чийто основен принцип е
диктатурата и всякакви „права“ на всякакви групи – колективистичен (групово/комунално
мислене т.е. секуларно мистичен);
чийто фундамент е the
welfare dependency, изповядваща, че „Истината е въпрос на гледна точка.
Всеки човек, по всеки въпрос си има негова си истина т.е. по всеки въпрос няма
само една и обективна истина, ала има много-истинност т.е. всяко нещо, което аз
правя е прагматично и правилното” – (прагматично)
субективистичен (of democracy, of
lobbyism & мажоритарианство/болшевизъм).
Всички други етични системи, lovely Jos,
са
производни или смесица от тези
четири етики (in fact, three, because the
welfare of the social state моралитито e разновидност на group(ish)
morality-то или миксваното groupish-mystical хибридно моралити).
*
In broad terms, lovely Josephine,
всъщност
there are only 2 (opposing and clashing) етики:
the irrational (based
on false, НЕистински & irrational values/principles; the Standard of
universal evaluation is Authority/God/State/Църквата/Обществото/”elite”)
&
the rational (based
on true, истински & rational values/principles; the Standard of universal
evaluation is life)!
*
Когато някой ти каже (preach-ва),
lovely
Jos,
че саможертвата
е най-голямата добродетел или най-висшата ценност на ТОЗИ СВЯТ,
то(гава)
този човек
е
или много дълбоко заблуден (с
промит мозък от religion, Обществото, от TV, от книгите и романите, които чете
с удоволствие, от разбиранията на хората, с които общува в живота си, от това,
че не е имал възможност да общува и комуникира с други хора от други /бели/
държави)
или принадлежи към някоя политическа клика (група),
чиято основна цел е да насажда заблуда, объркване, несигурност и
зависимост (, с цел to dominate/dictate over the
lives of the ppl). Накратко казано - мошеничество.
Да, lovely Jos,
има лоши хора т.е. хора с лошо сбъркан/confused/greyish
морал.
Има и ужасно лоши хора, дори и такива с evil морал/mindset!
Съществуват и такива - родени такива; ала те са изключително,
изключително малко на брой, and based on (an
error in) the biology/gene “machine”!
Не трябва да смесваме (трябва да умеем да
различаваме), lovely Josephine,
алтруисткия морал
с
любезност (уважение),
свободна воля (свободен
избор), респект (толерантност)
към правата на всеки друг човек!
Тези три свойства
НЕ са първични/изначални,
те са СЛЕДСТВИЕ/резултат,
в отговор на one’s собствен/personal/private
морален Кодекс.
Изграденият начин на мислене при огромното мнозинство хора –алтруистично-комуналното
мислене–
има точно задачата да ги смесва и обвързва по такъв начин
(така да ги маскира; като мъгла), че тези три свойства да
бъдат НЕВЪЗМОЖНИ за разграничаване; да бъдат дефинирани като БАЗА, а не като
следствие. Като основен абсолют! Именно чрез този обърнат на обратно (инверсен)
принцип of алтруистично-комуналното мислене обръща (or
tries to mix) местата на вярното и невярното; дълг с
добродетелност; почтеност с мошеничество; желание с реалност; наука с
волантаризъм; рационалност с рационализация; психология с шарлатанство;
социология с политика; политология с догма и мистицизъм; социализъм с
производствена стопанска дейност; възнаграждения с нужди и способности;
интелект с ограниченост; герои с мутри; чалга с култура; ден с нощ; бяло със (нюанс
на) сиво или черно; добро със зло.
Как успява
алтруистично-комуналното мислене
да се уталожи (насади, така невидимо)
в съзнанието на милиарди хора по света? Как е възможно да се е превърнал в
основен начин на мислене (of the majority of ppl)?
Нима е възможно да бъдат заблудени милиони интелигентни /и
дори интелектуалци/ високо образовани хора? И то за дълго
време, за много десетилетия?
Чудно? Толкова чудно, че сте готови да кажете, че това е абсурдно,
т.е. не реално, т.е. не действително, т.е. невъзможно би било мнозинството
интелигентни хора да са попаднали в капана на алтруисткото мислене? Дори в
най-напредналият от всички векове 21 век? Това би било някаква извратена форма
на световна конспирация? Така ли?
Не, разбира се.
Просто, както в математиката, физиката, химията, астрономията и
икономиката, т.е. природните науки,
всичко се подчинява на обективни и независими [от
човешкия ум и знания] ПРИНЦИПИ И ЛОГИКА
на действие,
точно по същия начин и в същата степен,
всяко отклонение или НЕепистемологично /или НЕметафизично/ човешко
съждение, което се намира в областта на човешките отношения,
е
really погрешно, заблуда или ирационално, т.е. всеки казус, всяко събитие,
всяко действие на всяко Общество, всяка група от хора, на всеки един човек
/индивид/ има причина и следствие, т.е. причинно-следствена връзка в
дълбочината на някакъв контекст и в някакъв time frame, и при някакви точни
предпоставки.
Ако човек
НЕ
знае, НЕ разбира, НЕ може да проследи логиката, не е усвоил/придобил еднозначно
математико-физичните закони, теории и аксиоми,
възможно ли е такъв човек, lovely Josephine,
да конструира работещ (реактивен)
двигател? Възможно ли е такъв човек да създаде ядрен синтез или разпад на
атомната структура? Възможно ли е такъв човек да произведе Боинг 747-8i (или
Airbus A380), космическата совалка, да се разхожда на
Луната, да построи небостъргач, да създаде компютъра и милиардите електронни
продукти, да му хрумне идеята и да реализира интернет, да произвежда
електричество, автомобил, гориво, енергия, къщи и жилища, пътища, транспортни
комуникации на Земята и извън нея?
Principles и [раз]ум
I’m really sick of днешния, навсякъде ширещ се,
морален релативизъм, irrationalism!
Ако човек, lovely Jos,
НЕ разбира [does not comprehend, does not know]
the objective
ПРИНЦИПЪТ на действие на нещо си –
възможно ли е въобще, такъв човек да направи [създаде] това нещо?
Не! Абсурдно е, absolutely НЕвъзможно е!
Без обективен и назависим принцип на действие нищо в природата,
не би могло да съществува.
Ако атома и електроните вътре в него не се подчиняваха на принципно
действие (не се движеха с 1000 км/секунда по строго
определена орбита, около ядрото) НИЩО НЕ БИ МОГЛО да
съществува, изобщо?
Ако човешкото тяло, човешкият организъм (който
е изграден от атоми) НЕ работеше като ЕДНА ЕДИННА
ЦЯЛОСТНА СИСТЕМА; ако обективните принципи на работа на тази система (или
дори ако един единствен базисен принцип бъде нарушен!)
не съществуваха обективно, то човешкото тяло не би било възможно изобщо да
съществува.
Следователно,
ПРИНЦИПИТЕ, the objective principles на действие, на работа
са онова нещо,
което really ПРАВИ ВЪЗМОЖНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на всяко ЖИВО и НЕЖИВО
тяло или предмет. Така е и не само в метафизичната област, ами и в сферата на
епистемологията и морала (както и в политиката,
икономиката и естетиката) т.е. във всички области
на реалността/живота, ала не и в домейна на субективистичните wants, wishes,
whims, beliefs, opinions and възприятия!
Сега, lovely Jos,
нека се върнем на основният въпрос в областта на човешките
отношения, решения, избори и действия.
На въпросът за алтруистичното мислене на огромното мнозинство от
хората; за заблудите на човешкия разум насадени от многото философи, от
социално-икономическите системи, от политиците и управляващи, от религиите, от
държавите, от Обществото, от писатели и медии, от училищата – от хилядите неща,
които още от раждането промиват мозъка на индивида.
Разумът, интелигентното и концептуално мислене на човека
е ЕДИНСТВЕНОТО му „оръжие” (полезно,
мощно и красиво средство), с което разполага до
смъртта си. Човекът няма никакво друго средство за ОЦЕЛЯВАНЕ - за взимане на
неговите решения, за изпълнение на неговите действия, за pursuit of happiness!
***
Faith. Blindly hooked on (религиозна и/или секуларна; dogmatic) faith.
(масовостта на лошото или тъпото, in any shape, color or form)
Сьорен Киркегор (1813 — 1855): “Вярата започва там, където свършва мисълта/разума.”
Ayn Rand: “To rest one’s
case on faith means to concede . . .
that one has no rational arguments to offer . . .
that there are no rational arguments to support the American system, no
rational justification for freedom, justice, property, individual rights,
that these rest on a mystic revelation and can be accepted only on faith—that
in reason and logic the enemy is right.”
Beliefs/вярванията/суеверията,
да (religiously и/или догматично) вярваш, lovely Josephine,
не, не, не означава (непременно) да знаеш,
както many (религиозни и secular)
доктрини/философски системи/идеологии
се опитват да brainwash-ват the ppl from all over the world (и в значителан степен,
за мое съжаление, все още успяват)!
To (objectively) understand,
to (objectively) know – означава, lovely Jos,
to
(learn,
to aquire the skill, to be able, to have the capacity to)
rationally
think
i.e. objective ризънинг & осъзната/съзнателна practicality.
To believe в нещо (си) [просто, just like that] on faith,
означава knowledge, understanding,
смисляне
irrational thinking (което носи huge вреди и
щети)
i.e. free-float thinking, а не,
не, не да си духовно „достатъчно извисен“.
Обратното на разума
е вярата (faith), която е ядрото,
същината на всяка религия, на всяка мистична етика!
*
Кога човек се обръща към вярата, lovely Jos?
Когато вече
не вижда разумни reasons,
когато не може да grasp, разбере и смисли нещо,
когато не може да (си) докаже нещо,
когато cannot (logically) follow нещо,
когато не може да открие evidence т.е.
когато този човек се give up on reason и/или is afraid of
something! Ако такъв човек разполага с налично evidence, то тогава не би било
възможно съществуването на faith ( би било probability) - такава е the very nature of faith. Всяка религия е силно
зависима от (и оръжието й е насаждане, from as earlier in childhood as
possible of the religious dogma -) вярата. Там където съществува голямо количество functionally
невежи/primitive/НЕразбиращи хора, беднотия, недостатъчност на знания и липса
на schooling “просвещението“ objective образованост -
там е естествената и благоприятната среда за процъфтяването на faith &
religion (and their religious/мистични доктрини/идеологии/политики; мистичен
идеализъм)!
Faith е
to believe във нещо,
за което няма evidence, че съществува и да го превърнеш в
култура (да вярваш във виртуалността/измислицата, като отричаш the
facts/reality)!
Догматичната
вяра (верска основа), lovely Jos,
може да премине във
radical (cultural, етнически, расов, религиозен и/или
интер-национал-шовенистичен)
фанатизъм & екстремизъм - готовност за употреба на сила,
убиване, самоубиване, унищожаване, деструктивност, причиняване на огромни щети,
насилие, мъка и болки - всички те „в името на вярата на конкретна религия/догма/философия/доктрина”,
на Бог, Аллах, Той …Свръхестественото/Свръхразума/Перфектното/“Истината“ (или
неговия „messenger“, пророк/гадател/апостол - Мойсей, Мохамед, Исус, Буда, Ной,
Петър, Юда, Яков, etc).
Всяка религия
е форма на (елементарна) философия, доктрина, theology,
която
проповядва саможертвата, the weak/poor/deficit и НЕсвободата
като доброто, като „възвишената духовна цел” т.е. зависимост от
свръхестественото, което се приема на доверие, като правилното. Обучение в
негативна („everyday”) психология. Където свършва научно-методологическото и рационалното
мислене (“It is.”), започва faith (и хегелианската, М-Л диалектика) - “I wish/fantasize”.
Всеки човек има (право на) personal мнение, view, тълкувание,
personal preference,
ала няма,
cannot have,
свои/лични факти! Факта е факт; truth! Objectiveness. Absolute.
Всяка една идея, no matter what its content
-true or false-
въздейства (more
or less)
на индивида и на неговата (социална) организация. [Например,
интелектуално
безчестните и false ideas (част от които са откровенно evil за живота на
човека: фашизъм, комунизъм, egalitarianism, нихилизъм, сепаратизъм,
колективизъм, масовия конфекционизъм, расизъм, заблуждаващ врачувизъм,
прагматичния & конформиски подход към компромиси като стил &
методология.] (Само да отбележа тук, че гениални откриватели
на обективно true & huge интелектуални ideas, на безпрецедентно голям
scale, се раждат на няколко века един. Те винаги, много дългосрочно и много
безпардонно са отричани, хулени, обругавани, лошо етикирани и бичувани ( и не
рядко физически малтретирани и унищожавани) от огромното мнозинство (и от
невежите, и от интелигентно образованите), ала винаги имат малко, но от класа -
интелигентни и рационални последователи, които поддържат и доразвиват на
системно ниво, живи, тяхните цялостно интегрирани идеи. Такива гениални хора, в
пълният и дълбок смисъл на понятието интелектуални иноватори, за последните
2500 години са около десетима, а техните true intelectually followers няколко
хиляди. Същото, в някаква по-ниска степен, важи и за онези иноватори -
откриватели на иновативни идеи в някаква конкретна област на когнетивното
познание, които са само няколко хиляди, а тяхните последователи са милиони,
докато ползващите тяхните открития - милиарди хора.)
Вярата,
lovely Josephine,
religious faith,
няма нищо общо с
увереността
и сигурността,
която (трябва да rationally, through обективно self-knowledge, придобива
и)
притежава (като своя характеристика)
разумно-рационалния човек;
религиозната вяра ( existence of God/Allah/пророци/consciousness without
matter/Висшата & Безсмъртна Сила някъде up in the Skies/, etc.)
е форма на irrational (метод на) мислене (of an irrational/brainwashed mind, of an anti-reasoning ум),
which believes that "a square circle" can exists някъде във Вселената (това е logically incoherent
i.e. rationally & емпирично the impossible т.е. a nonsense, logical
contradiction in terms - a concept that is self-contradicting i.e. that negates
itself). Увереността и сигурността of an objectively rational (раз)ум се
състои в това,
че such a mind
е истински способно да различи/разграничи мистицизъм и/или (социал-)утопизъм/delusion/фикция/Darwinism
(i.e. the domain of the impossible)
от домейна на възможното,
да clearly разграничи the universally objective (рационално и/или
имперично proven)
truth (in thought, motivation and action; e.g. gravity, 2+2=4, radiation
са truths, които са objective universal, everywhere in the Universe)
from the personal (и пристрастни)
opinions/preferences/wishes/non-objectivity (e.g. socialism,
anarchism, religions, уелферизъм, които са irrationalities, non-truths,
unsustainable delusions, in the longer run).
Всяко (construct of) общество,
в което за някакво време,
липсват (do not съществуват) разумно-рационални (смарт)
leaders (,а има, is full with много, страшно много мистици, невежи,
не(до)образовани и/или социал/национал-Дарвинисти i.e. faith-based ppl)
е в състояние
на стагнация, регрес или total destruction - dysfunctionality.
***
Кое е НЕморално? Възможно ли е моралното да бъде (и същевременно) практично?
Човешкият живот, lovely Josephine,
е процес
на акумулиране
на знания и познания,
които индивида придобива (& act on them) (НЕ)последователно през жизнения си път (смисълът на
придобиване на знания и познания е to (любопитсвото & инетереса of a human да) understand; човек
да знае/разбира/смисля the truth, to differentiate it from the untrue, the non-fact). Чрез тях, чрез методите на логиката & сравнението всеки
формира концептуалното си мислене, т.е. безкрайните висоти на човешкия mankind’s разум, който няма граница (за разлика от индивидуалният разум).
За младите хора – бебета,
деца, тийнейджъри, юноши – въздействието на обществено-социалната им среда, в
която израстват е изключително важно. Тя определя в голяма степен за повечето
хора, формирането на – характера & убежденията на младия човек през целия му
живот. „Началното програмиране” на разума (осъзнаване, начин на мислене, начин на формиране на концепции,
придобиване на повече интелигентност) на човека; рационалността и ефективността на използването, от
младия мозък, на методите на логиката & сравнението – чрез индукция и
дедукция – за интегриране на „абстрактните снимки” правени от неговите пет
сетива и анализирани чрез способностите на разума му, според неговите придобити
възможности при изграждане на взаимоотношенията му с „външния” свят.
Те, младежите: живеят, учат или работят в социални структури от
хора и имат вродени
любопитство & първичен нарцисизъм & self interest -
тяхната задача (която
решават през живота си) е
чрез едновременно сътрудничество & конкуренция, като увеличават равнището, интензивността, амплитудата, честотата и интегритета (3D properties) на
своите знания, способности и интелект да изградят свой ценностен кодекс - да
взимат (свободно и независимо) решения, да правят избори, да действат на тази основа, т.е.
формират своя мироглед.
Защо им трябва всичко това?
Първо,
защото човек, по своята същност,
не може да съществува без някаква форма на своя, personal философия, дори и да е член на някое племе в някоя точка на света.
И второ,
защото
истината, правотата – е критерият за правилните & подходящите морални
ценности т.е.
НЕморално означава НЕистинно (false) & НЕсправедливо т.е.
означава ирационалното &
НЕсправедливото т.е.
означава заблуда & мошеничество. Да бъде моралното практично - правилният морал -
означава идеалите (ценностите,
разбиранията и убежденията) да са
рационални, а принципите да са основани на обективната действителност, такава
каквато е.
В едно свободно общество,
всеки
сам избира (и
действа изцяло и във всеки един момент чрез) собствения си морал.
Няма,
илюзорна заблуда е,
ако някой вярва,
че съществува някакъв „скрит бутон”,
който когато му хрумне, може да го натисне - с цел да може да се
смисли
обективно
или за да му достави a piece of mind - удоволствие,
радост, удовлетворение, любов и щастие.
Тези неща, lovely Jos,
трябва да бъдат заслужавани, everyday,
чрез извършваните choices & действия (произтичащи от
степента на обективност и рационалност на собствения ум & морал на всеки
индивид)
в условията на конкретни предпоставки & context, за конкретен
времеви период от действителността. Това, което всеки се бори да заслужава е (право или обратно) пропорционално не
толкова на вложените количество и качество на труд & усилия, ала на тяхната производителна
ефективност , при избрана рационална употреба & разпределение на наличните
ограничени ресурси на конкретно място, в (икономическа и социална) среда на (лоялна или не
толкова лоялна)
конкуренция, за достигане на определена цел. Шансът или някакъв каприз на
природата са част от тази реалност.
Философията, lovely josephine,
е само необходимата предпоставка,
а личните (придобити) морал,
възможности, способности, амбиция, последователност, фокусиран ум и рационалност на конкретен човек
определят в огромна степен на достатъчност - неговата реализация (в
живота му);
определят равнището на състояние, по скалата дефинирана,
между изпитване на радост & удовлетворение или болка &
безпокойство;
определят краткосрочния и дългосрочния му - емоционален и психичен
статус;
define неговото интелектуално съзряване и самоуважението му. Успехите (изключителността, обикновеността,
посредствеността) или неуспехите му.
И да, човекът, lovely Jos,
може (и трябва)
да спазва и следва objective морални принципи (values/ends),
каkто може доброволно to choose действия, които да не могат да го отклоняват от такива принципи! Разбира се, че човек може несъзнателно да греши, ала може и да поправя осъзнато грешките си, а не да ги превръща във вредни навици и компромиси.
Може ли обаче, да си представи разумен
човек, който мисли всеобхватно и в дълбочина на контекста,
по-голяма ирационалност от тази - в усилията и желанията си да градим (по-добро) бъдеще (в съответствие с
нашите разбирания, идеали и ценности),
несъзнателно да правим
точно обратното на това, което се опитваме да постигнем? Защо?
Защото БГ majority-то (of people),
е научено и облъчвано, през последните десетина поколения, на много wrong principles, values/ends and applications of the relativist’s -collectivist’s/groupist’s and mystical/religionist’s- type of moral,
as well as leftish/егалитаристичен and/or righties етатисткия морал,
което се е превърнало в култура: предаване и обучение в традицията, обичаите, разбиранията, ценностите, непрактичността и непоследователността на този морал;
който морал, има сериозен проблем да кореспондира и общува с реалността;
има сериозен
проблем to face the truth
и предпочита действията
на щрауса (лобиста, страхлив ирационалист),
или на лисицата (хитруващ наглец,
манипулативен комформист; Патрашковите),
или на отявлените диваци, примитиви & простаци (often притежаващи
нечленоразделна реч; Златките, тризначките, Фънките и Багите ),
или на посредственото (обикновеното,
средното),
или на провинциалния манталитет (селтакис начина на
мислене),
или на най-опостушителното животно:
вирус-приносител,
disease-transmitter
(e.g. malaria parasite) – досадния „комар“!
Ала няма такова животно, като човека, lovely Jos,
който е двуличен, hypocrisy;
badness or evilness of some people (’s utopic ideology
& wrong ideas, which shapes majority’s mentality and morals, for centuries
ahead).
*******
Заключение:
Конформистката шлака/периферия е най-големия популист-хамелеон,
а (moral and
intellectual; консенсусен) compromiser,
който много бързо и популистки/селтакис се движи към силния на деня, в the
construct of Welfarism: Социалната Държава/демокрация.
Martin
Luther King Jr.: “Many people fear nothing more terribly than to take a
position which stands out sharply and clearly from the prevailing opinion.
The tendency of most is to adopt a view that is so ambiguous that it will
include everything and so popular that it will include everybody.
Not a few men who cherish lofty and noble ideals hide them under a bushel for
fear of being called different.”
[днес, мнозинството ppl in BG/EU са научени (и отлично го
правят!), че е кофти да говорят ясно онова, което really мисли; не смеят да се
изказват различно!
Баси конформизма/паразитизма, НЕсвобода - робска mentality/morality of
наведена/зависима главица сабя не я сече.]
Рационалният морал, other thing being equal, lovely Jos,
е
необходимото условие
за подреденост и упорядъчност в ума (и характера) на човек. Peace of mind.
Самоопознаване. Следователно,
този морал
прави човек
дългосрочно: логичен, последователен, практичен и по-конкурентноспособен -
genuine истинно & справедливо - за постигане на целта по оцеляване с добър
стандарт и качество, във всички области на живота му. Морален и практичен
интегритет на систематизирани знания и положителни (обективни) рационални ценности, от
които се извличат правилните принципи за правилните действия на човека (с порция премерен риск). Ако към този интегритет
добавим и интелект - способност на разума (независимо, дръзко и обективно) да
identify & смисля аналитично-дедуктивно фактите и връзките между тях - то,
това вече е достатъчното условие. Резултатът е -
триединство и съмишлие между:
Тяло (материя, energy/power) + Разум(дух, focused
energy/power) + Емоции&feelings (душа, resultant output
energy/power) =
интегриране на 3 в 1,
в трояк
смисъл = синхронизиране между материалното и духовното. Което именно, ако е
пълно, доставя
Удовлетворение & Удоволствие & самоУважение (3-те „У“-та) на такъв човек (щом като е
синхронизирано с реалността):
desire for & влюбеност в живота, will to & гордост
от успеха, search for & стремеж към happiness (великата, the ultimate,
универсалната цел за всеки нормален човек; an end for itself). Положителното. The
good. И, о, да,
пълно щастие, lovely Jos,
може да бъде постигано;
пълно щастие
има,
пълно щастие съществува! Absolutely! При това, всеки
нормален и разумен човек,
може,
ала трябва,
сам да се бори, независимо да мисли, прави избори и действа
за достигането на тази (the one and only) final цел!
Справедливостта, justice,
[fairness]
изисква justification:
морална
judgment & обективно evaluate-ване.
А, това пък,
изисква човек
да може да идентифицира
не само merely истинска свобода, но и all
рационални ценности & принципи.
Изисква, lovely Жос,
всички други доктрини
-колективистичната, мистичната, субективистичната-
да бъдат разобличавани, разкривани, бойкотирани и морално осъдени!
Морална judgement,
ала не някакви прагматични калкулации за печалби & losses,
е онуй,
което трябва да предшествува any dobrowolen choice, решение или
действие (или с кого да общувам или да се сдружавам).
Не трябва,
не,
не, не бива,
да се правят никакви компромиси, lovely
Josephine,
с фундаментални рационални ценности
& принципи, или някакъв “cost-profit анализ” на justice vs НЕсправедливостта.
Моралното, lovely Жос,
is практичното (без
значение как може да изглежда в краткосрочен план),
is the possible,
is the practical!
Не е възможно да бъде ценност,
ако нещо ирационално
се е предрешило в дрехите на рационалното, защото НЕморалното -
мошеническото, НЕчестното, Несправедливото, ирационалното - е по природата си
anti-life, anti-progress, anti-prosperity и не може да предложи никаква (смислена) ценност.
Първият основен (морален) принцип на действие идентифицира, че всичко, което удовлетворява фактологичната
реалност е правилното, обективното & доброто за
еталонът - човешкият живот.
Ако даден choice (и действие)
е в съответствие с рационалните морални принципи, тогава и само тогава,
може да става (и е необходимо да става) въпрос на evaluation
& сравнение на „ползи-загуби”. Философията
на рационалният морал е „рестриктивна” философия, защото тя настоява да не
се support-ват многобройните заблуди, погрешни принципи & ирационалности в
днешното менталити & култура, а да се разбират, изобличават и доказват.
Другите 3 вида морал - колективистичния, мистичния и субективистичния - създават предпоставки за интегриране на - безпорядък, или хаос, или анархия, или нихилизъм, или невротична депресивност/обърканост/лутане/НЕрешителност, or all of these,
в ума на човек,
които
упражняват репресия. Упражняват му различна степен на НЕжизнерадостен натиск.
А,
всеки такъв натиск стресира/worry разума,
който преминава в режим на работа „състояние на потиснатост и/или
депресия”,
като го прави да действа ирационално, заблудено т.е. НЕобективно
и/или НЕсправедливо, - „I wish. I want. I need.” - за да (опита да) отрече, avoid-ва,
преиначи или заличи реалността, което е the very essence of ирационалното (ала това не променя
самата реалност). Това е стремеж към неморалното и непрактичното (,което in the long run е
и НЕефективно/НЕконкурентноспособно). Несамоопознаване,
non-ID. Смесване на факти с грешни понятия, delusions & принципи, което
може да бъде и опасна рационализация (особено в религията,
политиката и икономиката { например: Islamic фундаменталистите - born into
religion & hooked on faith, които не схващат, не виждат, че тяхната
философия води до убийства на несъгласните, до насаждане на антагонизъм &
омраза и съпортване на тероризма; Марксистите - отричащи private property и
основават възгледите си на колективна собственост & отричат индивидуалните
права и адвокатствуват за колективизирани групуви права & утопична
централизирана планова икономика и производство, дистрибуция и маркетинг &
абсолютно non-objective price system - които не схващат, не виждат, че тяхната
философия води до Диктатура на тоталитарно поробване & унижение на
личността & НЕсправедливост за всички индивиди, с изключение на едно nano
малцинство, което го играе Господ чрез употреба на принуда, във всички области
на социално-икономическия живот; Алтруистите - чиято върховна ценност,
доказваща силата и красотата на човешката личност е (готовността за)
саможертвата ( в името на другите, в името на „обществото”, на Партията, на
нацията, на групата)- които не схващат, не виждат, че тяхната философия на
„национална мисия” води до (субективистичен, морално-ценностен, нравствен,
назидателен, групов) нихилизъм & (национал) шовинизъм или фашизъм. Няма
по-лоша комбинация от диктатура, характеризираща се с национализация + национал
социализъм.
Нищо не може да промени присъщите ирационалности на тези гледни точки - независимо от интелектуалното равнище или благосъстояние - на такива заблудени хора, които уж в името на свободата и справедливостта подбуждат или разпространяват разрушителни (интелектуални) идеи}).
Такъв човек
-притежаващ някоя от другите 3 философии-
в цялостта си,
в дългосрочен план
е неудовлетворен (и дори може да стане диво ревнив, или свръх нарцистичен, или
завистлив, или злобен, или зъл),
има склонност
към популизъм & конформизъм, disintegration,
и много пъти по-често изпитва болка, мъка, неразположение,
безпокойство или страх: извивката към non-happiness. Отрицателното.
Такъв човек should съзнателно и фокусирано
reevaluate (and if needed, to reset) his own domain/ризънинг,
инак (ще) разплаща negatively/bitterly.
А човек се ражда, като his main purpose е to be (healthily) хепи,
to, in the long-time
frame,
изживява joy, pleasure & satisfaction;
ала за такова дългосрочно психо-интелектуално състояние of
experiencing positive emotions
е необходим
to be придобит & practiced: рационален & практичен
морал/манталитет.
Човек трябва, lovely Jos,
да бъде почтен & honest, (consistently rational) in thought and action!
That’s what we the people objectively need, if to progress and prosper.
Aла, днес,
go,
go, go and have some great fun today! But do it rationally.
OK?
-END-
PS
Мнозинството хора, lovely Jos,
през по-голямата част от живота си
неoсъзнато живеят с много (antagonistic &
clashing each other)
противоречия
& заблуди,
като същевременно кикотейки
се, рационализират (фактологичната инфо & разбиранията си) с разума си (например, хората се
шашкат, когато аз, често, им казвам, при това съвсем сериозно че няма никакво
морално, политическо, хуманно и икономическо основание да се прилага правилото
за „равно заплащане/възнаграждение при равен труд", а напротив, там където
и когато се прилага това правило е НЕморално, НЕпрактично, НЕчестно,
дискриминиращо и always води до Д&Д, до разрушения или унищожение) т.е.
дълбоко и разсърдено
са убедени в обратното - че не е така. Защото е ужасно трудно (дори за повечето
НЕвъзможно) и би
било изпитване на болка, когато са те научили & обучавали (и често успяли да ти
внушат!)
няколко десетилетия в нещо, ти да не „ мислиш” именно по този начин, по който
са те научили да мислиш т.е. да не мислиш (правилно). Да не си задаваш правилните въпроси, а да
търсиш някакви си отговори на следствия. И да бъдеш сигурен & убеден, че
следствията са причини, че другите грешат (или са прави). Най-убедителните доказателства и
достоверени сигнали за това са: емоционалните състояния на несигурност, лутане,
неувереност, uneasiness, безпокойствие и страх за/от бъдещето, които един човек изпитва, когато трябва
да прави свободни choices и предприема действия. Когато тези чувства не са
много на рядко провокирани, то човек по-често се обръща към миналото си - носталгичното
завръщане, „живеене на често в/с миналото си” т.е. несъзнателно избира завоя
към болката и НЕщастието, негативното & противоречивото, като движещите
сила & мотив за оцеляването му - разионализира изминалите си „сигурност” ,
„успехи” и „красота”, получава joy & удовлетворение от миналото си. Тогава,
такъв човек определя разумно-рационалното мислене ( морал, действия), като НЕадекватно, като НЕистинно или
погрешно. На вместо сигурността, увереността, обективността и рационалността,
които са смисълът на пътя към търсене на joy, pleasure, удовлетворение &
щастието на бъдещето му; смисълът на живота. Нищо ново под слънцето, of mankind’s
history.
Ала, мнозинството, вътре мнооого скрито изнадълбоко в себе си, неосъзнато „знае”, усеща и с нежелание „разбира” ирационалното си човешко поведение (или същност?), което almost everyday изпитва и разплаща. И което, с всички сили, противоречиво се стреми да не си го в никакъв случай (само)признава и да не го допуска до разума си - докато му е възможно. Но действителността, in the long term - доказва обективно, че кикотенето му (и това да не взима на сериозно) е било погрешно. Защо?
Защото „гордо”, демонстративно, показно, „смело”, решително и нарцистично - по ербапски мъжки - е избрал да се НЕ смисли (о’време & независимо, ако или докато е възможен този процес за него си), а да принадлежи към менталитито на мнозинството т.е. да не се самоопознае и да не опознае (другите хора и неща). Е що така?
Може обратното да бъде. Може и трябва. Why?
In the name of your own happiness, а не на кикотенето ти. E, whichever either, you волево choose to deserve.
PS1, Summary.
1./ Действителността е,
тя съществува независимо и сама за себе си, е основният абсолют, е
фактите (планетите, пространството, предметите, растенията, животните,
човекът, раждането, смъртта): е базисната фактологична обективност, the truth. Следователно
обективното съществува т.е. действителността (обективното) съществува (фактологично) извън и независимо от човешкото съзнание:
действителността е обективното (the truth). Животът на човек, по необходимост, е най-високата ценност. Следователно: Всичко, което помага обективно на човек да to be,
да оцелее, да е жив, да запази живота си е доброто, правилната обективна
ценност; всичко, което пречи на човек да оцелее е - лошото, неправилната и
НЕобективна ценност (анти-ценност). Следователно знаем, че обективното е инстинното (фактологичното). Следователно
можем обективно, истинно, да знаем (да различим) кое е добро и кое лошо! Следователно е възможно да придобиваме
НЕсубективно знание (обективно, базирано на действителността, истинно, а не субективно
(основано на нечие си съзнание или wish)). Следователно, обективно знание
съществува и то е истинно и за да може човек да оцелява трябва, по
необходимост, да се базира на това знание.
2./ Фактите
са природни или man made - действителността е
природна или man made. Следователно човекът може да променя действителността, и
на свой ред действителността може да променя човекът - the change, the
interconnected change. Всеки факт индетифициран обективно (истинно) от човешкият разум е знание. Понеже
човекът може да оценява, кое е добро и кое е зло, то той може да evaluate-ва
кой факт е ценност и кой факт е анти-ценност за неговото (му) съществуване и оцеляване; кой факт (и кога, в какъв
контекст) е
полезен и кой факт (и кога, в какъв контекст) е вреден за оцеляването (му). Слънцето, което е факт, което е ценност
може да бъде или полезно, или вредно за човекът - според контекстта; всеки факт
може да бъде (положителна) ценност или отрицателна ценност (анти-ценност) за човекът; всяка ценност има отричаща я
анти-ценност и всяка анти-ценност има утвърждаваща я ценност. По необходимост,
за да може изначално човекът да оценява въобще нещо си, то човекът трябва да
съществува, да го има, да не е мъртъв: следователно, животът на човекът е най-високата
(му)
(обективна и истинна) ценност. Доказахме, защо НЕсубективно, животът на човекът е
най-високата му ценност, първата (му),
изначалната (му),
базовата (му)
ценност (анти-ценността на живота е смъртта).
Логически правилният (обобщаващ и truthful) извод:
Следователно, всяка обективна ценност, която е полезното добро за човека е справедливото, е правилното, е подходящото (за оцеляването, в полза на човешкия живот). Всяка анти-ценност е ирационалното, е вредното, е злото. Животът е най-високата ценност, е доброто, а смъртта е неговата противоположна анти-ценност, е злото. Всеки принцип, избор и действие, което някой човек извършва трябва да бъде обективно рационален (базиран на обективни и рационални ценности (Кодекс от ценности, формиращ обективни fundamental принципи; мислене в condensed & integrated principles, а не отделни short-term прагматични concretes)).
Разумно-рационалният човек (онзи, който базира рационалността на оцеляването си - на разума си, чрез идентифициране на фактите в определен контекст) е човекът, който може правилно & справедливо, non-subjectively - да оцелява и да се enjoy-ва на ценностите си.
Ирационалният човек (онзи, който извършва ирационални действия ) е негативното и вредното за него си самият (упражнява зловреден натиск върху ума си), той е противоречивото и НЕобективното същество, което разплаща цената на действията си чрез състояние на болка, мъка, безпокойство, неувереност, заблуда, невротизъм, депресия и страх (или страх от самият страх). Умът на такъв човек боледува. Лекарството срещу такъв убийствен натиск върху ума на ирационалният човек , когато е изпаднал в тежка форма на ирационалност, е само и единствено grasp-ването на истината, чрез процесът на самопреживяването (а, не на смисляне!), с цел адхок (щрак) отстраняването дрехите на заблудите (приемане на реалността, такава каквато е) и възвръщане на самоуважението му - възвръщането на the peace of the mind, ОБАЧЕ, по необходимост - with the rational support & objective guidance of някой разумно-рационален human, other things being equal (психоанализа, ала не безсмислено& шибано и хипер-вредното психологизиране). Защо употребявам глагола grasp? Защото ирационалният човек - независимо от неговото интелектуално равнище или богатство - не разрешава изобщо достъп на абсолютно нищо до самият процес на смисляне. Дори и на онуй, което му е необходимо и би било истински полезно, добро или лекуващо за него самият. Такъв човек отчаяно отрича всичко и подлага на параноидно съмнение всичко друго, отхвърля всяко външно изказано от другиго мнение или начин на рационално действие, освен собствените си рационализации на ума му за които е безпомощно (ала яко) hooked on; реалността е безсъзнателно & дълговременно подменена от свръх-субектизимът му, а това вече е трагедията на живеенето в миналото или виртуалността - НЕразпознаване на обективната истинност от тези на инстинктите & wishes & фалшивите очаквания или голи надежди - играта на казино или тото с цел да спечелиш джакпота - които още повече усилват спиралата на депресивното му състояние. Ирационалният човек е възможно да разпознае (или понякога дори да идетифицира напълно) някой друг ирационален или разумен човек, ала не и собствените си рационализации, които именно обуславят неговата собствена ирационалност. Ирационалният човек е възможно да действа рационално в някоя конкретна област (или в някакъв конкретен time frame) от живота си, ала НЕвъзможно е да действа рационално & дълговременно във всички области на живота си. Такъв човек е възможно да се позовава в говоренето си на common sense съждения (всеизвестното, обичайно известното, или изреченото от еди-кой-си „авторитет”), говори само и изключително за себе си или въобще изобщо не говори нищо за себе си (и за проблемите си), ала същевременно е лишен от всякаква форма на обективност или рационалност на действията си докато не се излекува умът му; оставил се е на случайността и drift-ва по течението й. Капанът, в който се намира ирационалният човек действа non-stop & безотказно в негова вреда и срещу интересите му до тогава, докато не успее или да излезе от него (евентуално с помощ от друг human), или да остане в него завинаги; или да избере да бъде и да заслужи да бъде happy, или - нещастен.
I have chosen (I am not chosen), for myself, to support my objectively and rationally (истинно) search of my happiness, through (conceptual) възможностите на разума си - смислянето.
I do.
I do it буквално, based on absolute principles, дългосрочно и в конкретният контекст, to the best of my knowledge & abilities - non abstractively или субективно, but I am able and ought to think, when necessarily, abstractively.
Dialectiscs - необходимо и достатъчно.
I do.
I do it - positively & joyfully, but I am able and ought to understand & accept, when necessarily, pain & отговорността (the negative, the irrational ).
Reality of facts - необходимо и достатъчно. Not (only) my own wishes, instincts or whims.
I do.
Аз мразя, absolutely ненавиждам death, ала не я отричам, че и тя е абсолют. Че е действителност. А, действителността е такава, каквато е; тя са фактите, които аз мога да смислям или да откажа да смислям.
I do, смислям.
But, in the meantime, within the boundaries of my birth and my death - I do. I do my own радости - обективно, свободно, независимо, волево, амбициозно, дръзко, справедливо, individually чрез полагане на усилия, ала не и (мошенически) за сметката на някой си другиго, който обаче е също с такъв profile.
I do it, by thinking & acting how to choose the right. Not the wrong, which is much more easier, ала ирационалното.
I do. And I will (гордо) continue doing it my (own) way. За да - to be.
I am.
I know. I know (that) I am. I have (objectively & rationally) decided & смислил, that I am ( when I was much younger than today - под 35).
35 какво?
*******
Природното tree явор, окичено с лилии & the great аристотелски Alexis - съпортвани от лъчът на разумът - е реалността, която съществува основана на обективни (истинни, Природни) принципи. The raymind’s mankind. Това индивидуално tree, за да happily to be, за да може хармонично да exists, за да се размножава (within its lifetime and in the woods), за да може да се enjoy-ва и удовлетворява от успешно постигнатите си слънчеви цели, има витална необходимост consistently & longterm to apply рационален морал - Кодекс основан на систематизирани & приоритизирани & fully интегрирани рационални ценности & objectively human principles. To think (not pragmatically!), да се смисля концептуално, да се selfID, да дръзко ID, да практично валидира, to (динамично и правилно) see & evaluate-ва фактите и взаимовръзките им. To synchronise itself’s character to the Mother Nature’s principles. За да може (интензивно & гордо) да заслужава & feel & experience-ва: the self-esteem; the (es)sense of (its beautiful) life.
2009, 2010, 2011г.
Erin Robsan - 4 етики
PS
Това есе „Морал, етики, вярвания & заблуди” - I do - е фундаментът, крайъгълният камък, the very essence of мойте убеждения и разбирания (а, не вярвания!).
То, по необходимост, интегрира цикъл от следните йерархично подредени есета, които съпортват тази тема:
0.) Racio morality
1.) The Universe - the Standard; Life - Еталонът на Стандартът
2.) Планинарство сред природата - изкачването към върхът
3.) Усилия, work и полагане на труд
4.) Независимост
6.) Принципи
8.) Equality
9.) Second-handedness. A way of life.
10.) Blood & water